И пътуването е работно време, реши Съдът на ЕС. Но за някои професии 10.09 | 20:56

Решението касае социални работници, услуги по домовете, шофьори, куриери, търговски представители и др.

От iNews.bg

Времето прекарано в път до и от първа и последна среща на служителите без постоянен офис трябва да се смята за работно време. Това реши в четвъртък Съдът на Европейския съюз. Досега времето за път, докато отиваме и се връщаме от работа, не се считаше за прослужени часове.

Решението засяга работещите във фирми, които предоставят услуги по домовете, различни видове социални работници, шофьори, търговски представители и други. Фирмите, които предлагат тези типове заетост, може да се окажат в нарушение на регулациите за работното време в ЕС.

Много хора пътуват по над 10 часа седмично, за да достигнат до различни точки в областите, където техните фирми и социални организации предлагат своите услуги. Те ще трябва да получават пари за това.

Според съда решението цели да защити "здравето и безопасността" на работниците спрямо директивата на ЕС за работните часове. Директивата цели да защитава работниците от експлоатация и поставя правила за това колко дълго могат да работят, колко почивки трябва да имат и на колко дни отпуска имат право.

Една от главните цели на съда на ЕС е да се гарантира, че нито един трудещ се в ЕС не е задължен да работи повече от средните 48 ч на седмица.

До това развитие се стига заради продължаващ процес срещу испанската компания за монтиране на системи за сигурност "Tyco". Компанията затваря регионалните си офиси през 2011 г. и служителите й са принудени да изминават различни разстояния, за да стигнат до първата задача за деня.

"Фактът, че работниците започват и завършват пътуванията си у дома, произтича директно от решението на работодателя да затвори регионалните офиси, а не от желанието на самите работници", се казва в решението на съда на ЕС.

"Изискването те да понесат тежестта на избора, направен от работодателя, би било в противоречие с целта, преследвана от директивата – да се опазва безопасността и здравето на работниците, която включва необходимостта от гарантиране на минимален период за почивка на работниците", допълват европейските магистрати.