ИПИ: Вторият локдаун не доведе до драматичен скок на безработицата 29.01 | 20:00

Пазарът на труда, заетостта и възнагражденията бяха сред най-динамичните аспекти на икономиката през кризисната 2020 г. Новопубликуван анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) си поставя за цел да анализира различните аспекти на влошаването на регионалните пазари на труда и перспективите им за бъдещето.

Най-значимото събитие на пазара на труда през изминалата година несъмнено беше рязкото покачване в равнището на безработицата в рамките на първите няколко седмици след въвеждането на строгите ограничителни мерки в началото на март, като за кратко общият брой на регистрираните в бюрата по труда надхвърли 300 хиляди души. Отпускането на мерките, съчетано с активирането на схемите за подкрепа на заетостта обаче позволиха относително бързо свиване на входящия поток в бюрата по труда, а вторият "локдаун" не доведе до толкова драматичен скок, се отбелязва в анализа на Адриан Николов.

Повишаването на безработицата далеч не е равномерно разпределено между различните области.  Сравняването на данните за броя на регистрираните безработни с различни икономически показатели показва ясно правопропорционална зависимост. Така например се вижда връзка между промяната на регистрираните безработни и брутния вътрешен продукт на човек от населението по области, както и към коефициентите на заетост. От една страна са столицата и Габрово със сравнително висок БВП на човек, висока заетост и чувствително повишаване на регистрираните безработни. От другата страната са областите Силистра, Разград, Кърджали и Търговище със сравнително нисък БВП, ниска заетост и намаляване на регистрираните безработни през декември 2020 г. спрямо година по-рано.

Длъжни сме да отбележим също, че областите се държат по различен начин в рамките на пролетния и есенния период на ограничителни мерки, като има само една област, в която новите безработни през есента са повече, отколкото през пролетта – Кърджали, но във Видин, Силистра, Монтана, Търговище и Смолян разликите са минимални. Ако сравняваме седмица по седмица обаче, в областите Видин, Кърджали, Монтана, Разград, Силистра, Смолян и Шумен има рекордни седмици в самото начало на 2021 година, през които новите безработни са повече от най-пиковите седмици на пролетните ограничения. Нарастването на безработните в хода на втората вълна ограничения поставят под въпрос и ефективността на мерките за подкрепа на заетостта в по-слабо развитие области.

Ръстът на безработните обаче е само едната страна на монетата – срещу нея седи и свиване на заетостта. При сравнение на годишна база в данните за май, когато кризата е най-тежка и септември, за когато са последните налични данни, няма нито една област, в която броят на наетите през май 2020 г. да е бил по-висок от този през същия месец на 2019 г. Най-слабо са засегнати Перник (-274 наети на годишна база) и Ямбол (-343 наети), но част от обяснението за това вероятно е обстоятелството, че немалка част от работната им сила е заета в съседни области. Най-големият номинален спад е в икономически най-силните области – София, Варна и Бургас губят по почти 20 хиляди работни места, Пловдив – почти 15 хиляди, а в повечето области спадът е между хиляда и три хиляди работни места. Повод за притеснение е обаче нареждането на Благоевград сред областите с най-голяма загуба на наети, предвид слабото представяне на пазара на труда на областта още преди началото на кризата. По всичко личи, че в непосредствено бъдеще там ще има още по-значителни проблеми-за разлика от повечето останали области през втората половина на годината почти не се наблюдава отчетливо възстановяване на броя на наетите. Притеснителна тенденция е и повишаването в броя на неактивните лица през първите трите тримесечия на 2020 г., като ръстът е съсредоточен в Югозападния и Южния централен регион на страната.

Няма нито една област, в която заплатите през 2020 г. да са по-ниски от тези в предходната година. По-значителен е ръстът в областите, където базата е по-ниска – 17% във Видин, 16% в Кърджали, по 14% в Монтана, Пазарджик, Хасково и Кюстендил. Въпреки относително бързия ръст шест области остават със средна брутна месечна заплата под 1000 лева. В две пък няма почти никакво изменение – Перник и Силистра запазват почти едно и също равнище на средното възнаграждение през третото тримесечие на 2019 и 2020 година. В хода на кризата има и пренареждане на опашката на класирането – докато през изминалото десетилетие Видин неизбежно държеше последното място, през третото тримесечие на 2020 г. там вече остава Благоевград. Изоставането в заплатите в областта потвърждава извода, че там и в бъдеще ще има значително проблеми на пазара на труда, оттам – в доходите на домакинствата и бедността.