Икономисти: Националният план за реформи е нереалистичен 13.07 | 15:48

Националният план за реформи, който е изготвен в унисон със стратегията "Европа 2020", е приет набързо, непознат е за широката общественост и част от целите, които са заложени в него, са нереалистични.

Освен това средствата за изпълнението му ще дойдат предимно от държавния бюджет, тоест планът ще бъде платен от парите на данъкоплатците.

Това посочиха от Института за пазарна икономиката по време на организирана от тях кръгла маса на тема: "Какво означава Европа 2020 за България?".

Конкретните цели, заложени в плана за периода до 2020 г, са отделяне на 1,5% от БВП на страната за научно-изследователска дейност (в момента за инвестиции в иновации се заделят 0,5% от БВП); 36% дял на висшистите на възраст 30-34 г.; 16% дял на ВЕИ в крайното потребление на енергия; 76% заетост на населението между 20 и 64 г., намаляване на младежката безработица (15-29 г.) до 7%, както и увеличаване на заетостта сред по-възрастните (55-64 г.) до 53%; намаляване на бедните с 260 хил. души.

От ИПИ се спряха само на частта от плана за реформи, засягаща заетостта и бедността, изтъквайки, че избраните програми няма да постигнат набелязаните цели.

Бедните у нас са 1,6 млн. души, според данни на НСИ за 2007 г. Половината от тях са в трудоспособна възраст. Рискът от бедност засяга именно трудоспособното население, което не работи. Той обаче не представлява абсолютна бедност и материални лишения, обясниха от ИПИ като дадоха за пример Великобритания, която е три пъти по-богата от България, но по отношение на риска от бедност разликата между двете е 1-2%.

За периода 2005 – 2008 г. линията на бедност у нас е скочила два пъти – от 135 лева на 276 лева. Рискът от бедност обаче се е увеличил с 3%.

Националният план за реформи включва 16 мерки за намаляване на бедността. За периода 2011 – 2015 г. тези мерки ще струват 4,2 млрд. лева като само 700 млн. лева от тях ще дойдат от европрограми. Останалите са от държавния бюджет. Отделно в разчета на програмите не са включени ведомствените разходи, които, по разчети на ИПИ, ще бъдат около 16 млн. лева.

По отношение на заетостта в момента сме с 10% под желания за 2020 г. показател от 76%. Програмата за реформи предвижда 48 мерки по този показател. По 33 от тях има заложен бюджет от 2,65 млрд. лева.

Едва 17% от него – 450 млн. лева, ще дойдат от европейските фондове, като тук отново не се отчитат разходите на администрацията. Освен това заложеният бюджет е до 2013 г., въпреки че планът е до 2015 г.

23% от бюджета по мерките по плана за увеличаване на заетостта са предвидени за подпомагане на хора с увреждания, което няма пряка връзка с увеличаването на заетостта, заявиха от ИПИ. Те изтъкнаха, че досега действащите програми за подпомагане на заетостта са били скъпи, но неефективни. От 2004 до 2006 г. 300 000 души са участвали в програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост". Едва 800 от тях са си намерили работа. Бюджетът на програмата е бил 350 млн. лева.

Като начини за увеличаване на заетостта от института предложиха ограничаване на възможностите за злоупотреби с пенсии за инвалиди, покачване на възрастта за пенсиониране, стажове и обучение за цял живот.

Освен, че ще струват скъпо, мерките не са добре обосновани и насочени. Те представляват стари политики, облечени в нова дългосрочна рамка, смятат от ИПИ. Няма и заложени механизми за оценка на ефектите от програмите.