Лиляна Павлова: Да не погребваме "Южен поток", разговорите тепърва предстоят 04.12 | 09:50

Не можем да разглеждаме ситуацията около "Южен поток" само България–Русия или България–Европейски съюз, защото това е геополитически, стратегически проект и в него участват много държави. Мисля, че все пак разговорите тепърва предстоят. Не трябва да погребваме "Южен поток". Така министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова коментира пред БНТ решението на Москва да се откаже от строителството на газпопровода .

По думите й договорите за енерийния проект все още не са показвани на новото правителство. "Надявам се дружеството "Южен поток" вече са докладвали на министъра и са му предоставили информацията", заяви тя.

Според нея колкото и да са конфиденциални данните в този договор, всеки от министрите има достъп до класифицирана информация на най-високо ниво и трябва да е запознат с договорите, които  тябва да управлява.

Според вицепремиера по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев пък Европейският съюз няма да ни остави сами да решаваме за "Южен поток". Това каза той в сутрешния блок на bTV.

По думите му ЕК е готова да вземе всички екстремни мерки, за да има България сигурни енергийни доставки. Получили сме уверение за съдействие при изграждането на газовите връзки със съседните страни, стана ясно от думите му. Според Дончев нереализирането на проекта "Южен поток" означава загуба за България.

"Наказателната процедура е свързана с това доколко е спазено европейското законодателство при входирането на проектната компания”, каза Дончев. По думите му, третият енергиен пакет на ЕС не е единствената драма на "Южен поток”. "Съвсем друг въпрос е, че цената на проекта в България е по-висока отколко трябва, според мен”, допълни той. Става въпрос за 3,5 млрд. лв.

Енергийният министър в служебното правителство Васил Щонов отрече да има връзка между отпуснатите пари по оперативни програми на ЕС и спирането на "Южен поток”. Пред bTV той коментира, че евентуалната печалба за България от изграждането на газопровода щяла да бъде много малка.

"54 млн. евро на година е печалбата от транзитните такси за следващите 30 години, изчислени на база 8% възвръщаемост. Това е много малко за България от наша гледна точка”, коментира той и добави, че за Русия това е добре, тъй като ще плаща много по-ниски транзитни такси, отколкото сега получава Украйна.

Според Щонов разковничето е в неразбирателството на ЕС с Русия по третия енергиен пакет. "Тъй като Русия и Европа не успяха да се разберат как да бъде в третия енергиен пакет, това означава, че проектът не може да бъде започнат 2015 г.”, обясни той. "Нищо не е спряно. Просто е замразен”, допълни Щонов.