Луксът не е това, което беше 07.12 | 20:00

Задоволяваме се с по-малко, но стремежът към луксозните стоки остава

Криза или не, стремежът към луксозен начин на живот и лъскави придобивки остава. Промяната е в това, че като луксозни вече се възприемат по-дребни и не толкова скъпи предмети и изживявания.

Според наскоро извършено проучване на анализаторската компания Ipsos Mendelsohn общо 65% от запитаните потребители са потвърдили, че "определението за лукс днес не е същото като преди пет години". Въпреки че изследването е извършено сред голям брой хора, но само от Щатите, данните всъщност са валидни за потребителите в редица страни по света предвид паралелно променящата се икономическа среда.

Макар и голяма част от запитаните да са били със средни покупателни възможности, над 90% са казали, че са направили луксозна покупка през последната година, а близо 60 на сто планират такава догодина.

Какво обаче се крие вече зад понятието "луксозна"?

Докато до неотдавна при произнасяне на думата "лукс" средният потребител си представяше скъпи коли, просторни имоти, бижута, картини, яхти и т.н., и т.н., сега се имат предвид такива стоки и услуги, които носят положителни емоции, без непременно да са свързани със свръхщедро харчене. Или пък, предвид намалената покупателна способност, мащабите на понятието "неразумно харчене" също са се свили.

Така например част от анкетираните посочват като желан лукс кратко пътуване, по време на което да са заедно със семейството си и да се радват на отношенията с близките си хора. Даван отговор е и посещението на козметичен салон, направата на маникюр...

Почти всички запитани са съгласни с твърдението: "За мен малките глезотии могат да бъдат също толкова значителни, колкото закупуването на луксозен продукт от висока класа".

Валидно, разбира се, остава и твърдението, че луксът е най-вече в начина, по-който притежателят на продукта възприема собствеността си. На въпроса кой е най-големият лукс, който са си позволили наскоро, хората дават огромно разнообразие от отговори, но пък всички са единни в едно – ако мечтаният продукт се предлага на разпродажба, стойността му в очите на кандидат-притежателя пада.

Сред традиционните примери за луксозни продукти са бижутата и часовници с познати и утвърдени марки като Cartier, Tiffany и Louis Vuitton. Не са редки обаче и случаите, в които потребителите определят като разходи за лукс поправката на годежния си пръстен или сватбената си халка, преработка на стари бижута.