Не бързаме с евроцелите от „Климат-енергетика“ 26.02 | 14:43

Обвързването на България с цели на европейско ниво в пакета "Климат-енергетика" до 2030 г. не трябва да става преди да е направен анализ на изпълнените цели до 2020 г. Иначе подобни стъпки биха били преждевременни. Това реши правителството, като одобри българските позиции за предстоящите заседания на три съвета на Европейския съюз. На две от тях – "Транспорт, телекомуникации и енергетика" и "Околна среда”, ще се разглежда рамковия пакет "Климат-Енергетика”. Форумите са на 3 и на 4 март в Брюксел.

Сред целите в областта на климата и енергетиката през периода 2020-2030 г. са намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с 40% в сравнение с 1990 г., въвеждане на задължение за целия ЕС делът на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно потребление да е най-малко 27%. Също така реформа на Европейската схема за търговия с емисии, по-амбициозни цели на енергийна ефективност, установяване на нова система за управление и набор от нови показатели за изграждането на конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система.

Управляващите решиха, че за страната ни е от първостепенна важност също как тежестта за постигане на целта за намаляване на емисиите ще бъде разпределена между държавите-членки и какви механизми за гъвкавост ще бъдат регламентирани в бъдещия законодателен пакет. Според правителството целта на ЕС за намаляване на емисиите трябва да се разглежда в контекста на международните преговори за постигане на глобално споразумение по климата през 2015 г. и не следва да е едностранно действие с цел да се защити конкурентоспособността на европейската икономика.

Обсъждания по рамковия пакет предстоят и на най-високо ниво – в Европейския съвет на 20 и 21 март 2014 г.

По време на Съвет "Енергетика” ще се проведе и дискусия за цени и разходи на енергията в Европа, анализ и предложения за по-нататъшни действия за постигане на по-благоприятни условия за гражданите и промишлеността в ЕС при запазване на конкурентоспособността.

Сред другите теми, които министрите на околната среда от ЕС ще гледат, е възможността на държавите-членки да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО, както и т. нар. "позеленяване” на Европейския семестър, което следва да осигури едновременно постигането на целите за устойчив растеж, позеленяване на икономиката и опазване на природния капитал.