Неефективен контрол на храните, неефикасна БАБХ, обяви Сметната палата 11.01 | 15:52

От създаването си на 1 януари 2010 г. до 30 юни 2014 г. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) не осъществява ефективен контрол на българския пазар за хранителни продукти. Не са осигурени в достатъчна степен необходимите предпоставки за ефективeн контрол за безопасност на храните и не е е разработена цялостно подзаконовата нормативна база, което създава възможност за разнородни практики. Това констатира Сметната палата след извършения одит за ефективността и ефикасността на контролната дейност на БАБХ за посочения период от 4 години и 6 месеца, съобщиха от одитната институция.

В доклада са отправени 10 препоръки за по-добро функциониране на БАБХ към министъра на земеделието и храните и 29 - към изпълнителния директор на Агенцията по храните.

Одитният орган припомня, че в началото на 2011 г. е променена коренно концепцията за организация и управление на официалния контрол за безопасност на храните. Обединени са множеството компетентни институции и е създаден нов единен орган за официален контрол в лицето на БАБХ, като новата система изисква време за адаптация спрямо новите условия. Действащата нормативна уредба пък е синхронизирана с принципите на законодателството на ЕС.

Органите на БАБХ извършват планови и извънпланови проверки, които включват проверки при кризи, съвместни, тематични, по сигнали и жалби. За периода от 01.01.2011 г. до 30.06.2014 г. са извършени общо 191 393 проверки, от които 123 659 планови проверки. Наложени са общо 59 803 принудителни административни мерки. Броят на временно спрените обекти от експлоатация през одитирания период е 1 091. През одитирания период са унищожени 1 952 593 кг храни.

Контролната дейност по безопасност на храните обаче е осъществявана в условията на недостиг на финансови и материални ресурси. Това възпрепятства текущата дейност и възможностите за последваща проверка за изпълнение на предписанията. Осигурявани са допълнителни бюджетни средства текущо в хода на бюджетната година, но неяснотата с какъв финансов ресурс ще разполага агенцията през годината поражда рискове за ефективността на контрола и за осигуряването на безопасност на храните, констатират от Сметната палата.

В БАБХ са положени усилия за осигуряване на необходимия административен капацитет. Недостигът на средства обаче е причината за сравнително невисоките равнища на заплащане, липсва и адекватно материално стимулиране. Добре обучените кадри не са мотивирани и не могат да бъдат задържани, поради което е високо нивото на текучество.

Финансовото стимулиране в БАБХ не е адекватно на осъществявания от инспекторите контрол и създава корупционни рискове. Налага се влагане на допълнителен ресурс и време за подготовка на нови инспектори. Всичко това са рискове за ефективното и ефикасното осъществяване на контролната дейност. Например, поради липса на административен капацитет проверки са осъществявани само от един инспектор, освен това липсва ротация на инспекторите.

Сметната палата препоръчва да има дежурен служител, който да е на разположение извън работно време за спешни случаи - денонощно, 7 дни в седмицата във всички подразделения на БАБХ.

Към март 2015 г. все още няма разработени модули за мониторинг, лабораторен анализ и контрол на качеството и безопасността на храните към специализираната информационна система за ветеринарен контрол. Не е изградена информационна система за лабораторен контрол и проследяемост на пробите и резултатите от тях във връзка с програмите за контрол на храните и фуражите и здравеопазване на животните.

В периода на институционално развитие на БАБХ се наблюдава разнообразна практика в организацията на процеса по планиране на официалния контрол в страната при различните областни дирекции на агенцията. Липсват утвърдени правила за изготвяне, актуализиране и отчитане на Единния многогодишен национален контролен план. Затруднено е изготвянето на годишни планове/графици за контрола на обектите за търговия на дребно и обществено хранене, особено в по-големите областни дирекции, където броят им е значителен. Само в София например, обектите за обществено хранене и търговия на дребно с храни са над 18 500.

Спецификата на вноса и неговата непредсказуемост са причини официалният контрол да не може да бъде планиран и да не се изготвят планове за контрол. Това поставя областните дирекции на БАБХ и граничните пунктове пред сериозното предизвикателство. Не са изготвени критерии за оценка на риска за граничните инспекционни пунктове, с което не са изпълнени нормативните изисквания. В един от проверените гранично-инспекционни пунктове например, освобождаването на пратките е извършено преди излизане на резултатите от лабораторния анализ, което поражда рискове на територията на страната да бъдат допуснати опасни храни.

Регламентирани са правилата и процедурите за планиране и осъществяване на официалния контрол върху ГМО. Увеличени са проверките върху ГМО. Броят им през 2012 г. е 2322, със 72 на сто повече спрямо 2011 г., а през 2013 г. проверките върху ГМО са 3087, т.е. с 32% повече спрямо 2012 г. Тенденцията се запазва и за първото полугодие на 2014 г. И при контрола върху ГМО липсва ротация и проверките са извършвани само от един инспектор.

За одитирания период липсва увереност, че са предприети всички мерки за предупреждение на гражданите, закупили опасни продукти, за които има уведомление по Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи.

Резултатите от проведено национално представително проучване могат да бъдат определени като критични и показват, че сред населението няма категорична разпознаваемост на БАБХ като орган, осъществяващ основна контролна функция по безопасност на храните. Една трета от анкетираните не знаят кои са органите, които осъществяват контрол по безопасност на храните.

Трябва да се предприемат мерки за своевременна публичност на информацията за наличието на опасни храни с цел адекватна защита на населението, препоръчва още одитният орган като мярка за подобряване на контрола.