Неплащането на битовите сметки – бедата след утрешния ден 25.03 | 11:02

България и светът се намират пред най-голямото си изпитание от десетилетия насам. Преди няколко дни германският канцлер Ангела Меркел заяви, че коронавирусът е най-голямото предизвикателство след Втората световна война, а френският президент Еманюел Макрон предупреди, че страната му е във война заради новата зараза. Китай вече спечели тази война и през последните дни отчита минимален брой заразени, при това дошли от чужбина.

И докато светът води битката с коронавируса, за да се намалят колкото е възможно повече броят на жертвите, вниманието все повече се насочва и към икономиката, която понася огромни щети от наложените извънредни мерки. "Най-опасното от такава паника е да си счупим икономиката", предупреди и премиерът Бойко Борисов. С други думи, извънредното положение и социалното дистанциране на колкото е възможно по-голям брой хора са единственият начин да се намали кривата на заразата, така че здравната система да издържи, но в прилагането на тези мерки е нужна мярка, така че след като бедствието отмине, икономиката да не е "счупена" до краен предел и бавно да започне възстановяването си.

Ето защо, на този фон популистките призиви да бъде наложен мораториум върху плащането на битовите сметки, са безотговорни. Отказът да се плаща за ток и вода днес, докато сме в извънредно положение, може да се окаже истинска беда утрешния ден, т.е. след приключването на кризата с коронавируса. Защото, по думите на всички специалисти, държавите, в това число и България, ще успеят да се справят с тази здравна криза, но от нашето поведение в личен план и като граждани по време на изпитанието, ще зависи какво ще изглежда бъдещето ни. В този смисъл, представете си следната хипотетична ситуация: епидемията продължава три месеца, в които хората продължават да пазаруват стоки от първа необходимост, да си плащат за интернет и телевизия, но отказват да плащат за ток и вода. Защото някой политик се е възползвал от страховете и надеждите на същите тези хора и популистки е решил да им "помогне", като ги отърве временно от задълженията им . Ефектът от подобна мярка ще е краткосрочен, но последствията както за самите потребители на комунални услуги, така и за цялата икономиката, ще траят дълго и ще са изключително негативни. Нека направим няколко изчисления. Ако приемем, че средно едно четиричленно семейство плаща на месец 100 лева за ток и 30 лева за вода, то отлагането на издължаването по тези сметки за три месеца означава, че същото това семейство ще дължи 520 лева плюс начислените лихви. Т.е. краткотрайното удоволствие да се спестят месечните разходи за ток и вода ще доведат до свръхнатоварване на семейните бюджети, някои от които няма да успеят да издържат. Защото сметките няма да бъдат анулирани, те ще продължат да висят като задължение, което същите тези политици удобно премълчават. "Отложените сметки продължават да бъдат дължими, и добавянето им към сметките за следващи периоди може сериозно да затрудни семейните бюджети", предупредиха от Българския енергиен и минен форум. От там препоръчват взетото решение за удължаване на срока за плащанията с 20 дни да се продължи до края на срока на въведеното извънредно положение, но не по-късно от 1 месец. Защото енергоразпределителните дружества още в първите дни на извънредното положение приеха да удължат времето за погасяването на задълженията двойно, да гарантират, че няма да има планови спирания на тока, така че всички, работещи от дома си, да са спокойни. Защо никой не постави въпроса за подобен ход и от страна на доставчиците на интернет и телевизия, например? Защото много хора, за да работят от вкъщи, се нуждаят не само от електричество, но и от интернет връзка, но общественият натиск върху доставчиците на този вид услуги е далеч по-малък. Явно, телевизията и интернетът са ни по-важни от тока и водата.

Това биха били ефектите за домакинствата.

От друга страна обаче, експертите предупреждават, че неплащането на сметки за ток и вода ще доведе до натоварване на енергийните дружества, до междуфирмена задлъжнялост и до стрес за цялата енергийна система. При мораториум върху битовите сметки за ток и вода за три месеца, няма да влязат постъпления в размер над 1 млрд. лева, предупреди шефът на КЕВР Иван Иванов. "Енергийна криза в контекста на ликвидна криза на енергийните дружества е много вероятна и тя трябва да бъде ограничена", предупреждават от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). Защото енергийната система е важна част от икономиката на България и част от националната сигурност. Да се поставя тази система на сериозно изпитание заради моментния ефект на отложените плащания на битови сметки не е разумно и би нанесло щети, чийто ефект ще трае далеч след приключването на кризата с коронавируса.

Автор: Красимира Темелкова