Новите цени на тока - доволни няма, всички срещу КЕВР 10.06 | 12:37

Българските граждани ще са добре защитени, защото сме разчели добре цените. Те ще се повишат средно с около 2 процента. Това заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) пред Би Ти Ви по повод на недоволството на всички участници на пазара от предстоящото, макар и минимално поскъпване на електроенергията. Днес в регулаторната комисия се провежда общественото обсъждане  за цените на тока.

Какви ще са цените при домакинствата

От 1 юли с около 1,6% ще се повиши цената на тока за клиентите на "ЧЕЗ”, с 1,4% за клиентите на "EVN” и с малко над 3% за клиентите на "Енерго – Про”, коментира още Иван Иванов. "Отчели сме по един равнопоставен начин както интереса на енергийните дружества, така и на българските граждани. Цената на тока няма да превиши общия индекс на промяна на цените в страната”, добави той. Той даде пример, че ако имаме сметка от 30 лв., то увеличението на клиентите на ЧЕЗ например ще е около 0,40 лв. "Увеличението за клиентите на "EVN” е още по-малко – около 1,3% - 1,4%. Единствено за "Енерго – Про”, поради характера на мрежата и намалялото население в Североизточна България, а необходимостта за поддържане на мрежата, там повишението ще е малко над 3%”, посочи Иванов.

От електроразпределителните предприятия, разбира се, не са доволни от продължаващото потискане на цените за крайните потребители от бита. ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про вече реагираха на ниската норма на възвращаемост, която залага регулаторът - 4.1%, вместо 8%, както беше в предишни периоди.

Таксата "задължение към обществото" става равна за всички

Таксата "задължение към обществото" се превърна в ябълката на раздора при обсъждането на предлаганите от КЕВР промени в цените на електроенергията през новия регулаторен период от 1 юли. Преди около две години таксата "задължения към обществото" замени добавките за "зелена" и "кафява" енергия, както и за т. нар. "невъзстановяеми разходи", с които потребителети плащат скъпия ток по дългосрочните договори с двете американски централи в комплекса "Марица Изток". С нея се прикриват реалните разходи, които потребителите трябваше да плащат за скъпия ток от ВЕИ и от когенерации на топлофикации и заводски централи.

До края на този месец потребителите на електроенергия, които са на свободния пазар, плащат добавка "Задължение към обществото” – 19 лв. (18.93 лв.), а битовите потребители, които са на регулирания пазар – плащат 52 лв. Иванов отбеляза, че това фактическо положение на пазара не е справедливо и за това се въвежда обща единна добавка "задължение към обществото” на стойност от 40 лв.

Това обаче ще доведе до поскъпване на електроенергията за бизнеса с 20%, срещу което се обявиха остро работодателските и браншовите организации, а след тях и министърът на икономиката Божидар Лукарски.

Защо е недоволен бизнесът

Според бизнеса, при новия начин на ценообразуване фирмите ще плащат евтината еленергия за бита чрез т.нар. такса "задължение към обществото". "КЕВР продължава досегашната погрешна практика на субсидиране на домакинствата от българския бизнес. Небитовите потребители на ниско напрежение ще купуват с 40% по-скъпа енергия, в сравнение с домакинствата. Възразяваме срещу този подход, тъй като той деформира пазарните отношения, преследва псевдосоциални цели и по същество обезсмисля политиките за енергийна ефективност в бита", заявиха в обща позиция АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.

 "С промените в Закона за енергетиката през март 2015 г. беше поет ангажимент ценовите тежести, които българската индустрия понася, да бъдат намалени. Вместо това, КЕВР "изненада" индустрията с повече от двукратно увеличена ценова добавка "задължения към обществото" (от 18 до 40 лв./МВтч). Това води до скок в цените за потребителите на високо напрежение с 20%, а на цените за средно напрежение – с 15%. Категорично не приемаме предложеното увеличение! Рязкото влошаване на ценовите позиции на практически всички индустриални сектори в икономиката пряко ще доведе до загуба на пазарни позиции, срив в експорта, загуба на работни места и рязко ограничаване на инвестиционната активност. В същото време, енергията за износ продължава да бъде освободена от компонента "задължения към обществото", се казва в становището на работодателските организации.

Представителите на бизнеса не одобряват и опита да се прехвърли върху фирмите и тежестта за решаването на проблема със свръхдефеците на НЕК. "В ценовото заявление на НЕК се съобщава за допълнително натрупан дефицит от 1 300 млн. лв., дължащ се на регулаторните решения отпреди една година. Този нов дефицит представлява огромен риск не само за енергетиката, а и за цялата икономика. Отговорност на КЕВР е да предложи мерки за спешното му решаване, но чрез капиталови и дългови инструменти и чрез реформи и преструктуриране, а не чрез увеличаване на цените за бизнеса. Паралелно с това, продължава безотказното изкупуване на субсидирана енергия от всички възможни производители, въпреки поетите ангажименти", заявяват четирите организации.

Организациите критикуват остро и прилагания от КЕВР разходно покривен подход. Според тях по този начин не се стимулира намаляването, а се насърчава "обосноваването" на все по-големи разходи. "Така неефективностите в енергийната система растат и, вместо да бъдат санкционирани, се калкулират в цените. Същият неприемлив подход е приложен и при модела "цена за задължение към обществото” – това е директна пазарно необоснована преразпределителна мярка за изземване на финансов ресурс от пазарно функциониращи предприятия и натрупването му към неконкурентноспособни и непазарно работещи предприятия", коментират в становището си четирите национално представителни работодателски организации.

Веднага след това икономическият министър Божидар Лукарски заяви пред Би Ти Ви, че е против новата програма, която КЕВР въвежда – в частност тази такса да бъде плащана и от малките и средни предприятия. "Не е логично ние да плащаме, а за износа да няма, за гръцките и турски предприятия да отива евтин ток. Сериозно ще поговорим и доколкото нашият глас се чува в тази комисия, ние ще сме противв тези промени", заяви Лукарски.

Печелят ли гражданите?  

В коментарите се включиха и браншови организации, според които поскъпването на тока за индустрията води след себе си вдигане на цените на стоките, които произвеждат българските фирми. От една страна това ще удари българския потребител, а от друга - ще намали конкурентноспособността на фирмите.  Така гражданите пак са губещи, защото формално ще спестяват от субсидираните цени на тока, но реално пак ще си платят през по-високите цени на продуктите, които купуват и през зегубата на работни места заради закриване на бизнеси.  

Председателят на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Марияна Кукушева например заяви, че при хляба първо ще поскъпнат семената, после торовете, дори "мелниците работят с ток”. С други думи – ще поскъпне суровината. Отделно в сектора на хлебопроизводството се ползва много енергия за охлаждане, изброи Кукушева. Токът може да заема между 1 до 5-6% от цената на хляба, каза тя. Има и над 10% ток в себестойността на промишлени продукти, подкрепи председателят на АИКБ Васил Велев. Но не можаха да посочат конкретни цифри.

Аргументите на регулатора

При определянето на цените, по думите на Иван Иванов, регулаторът се е съобразявал с три фактора: " Първо - трябва финансово да бъде оздравена НЕК, която се намираше в технически фалит, второ – да подготвим електроенергийния пазар за въвеждането на борсата и на трето място – да въведем справедливост в цените на тока”, обясни той. Ако оставим 19 лв. такса "задължение към обществото" за бизнеса, трябва със 17 процента да се увеличи цената за гражданите в селата и градовете, каза Иван Иванов.

Аз няма да се подпиша под такова решение, заяви той, като добави, че членовете на регулаторната комисия са водени единствено от обществените интереси. В коментар, на думите на министъра на икономиката Божидар Лукарски, който също се обяви против вдиганетона таксата "задължение към обществото" и за намаляването й за предприятията, Иван Иванов заяви, че тази ставка не може да се разделя по този начин. Председателят на КЕВР обясни, че по отношение на износа, възможността за тази такса е премахната със закона за енергетиката.

"Истината е, че цените на електроенергията са най-нски в ЕС, но това не може да служи като аргумент", каза Иванов. Той призова министъра на икономиката Божидар Лукарски да разпореди на хората от икономическото министерство, които участват в изготвянето на нормативната база, да предложат съответните промени за намаляване на тази добавка (задължение към обществото) за най-енергоемките производства. Иван Иванов обясни още, че с въвеждането на енергийната борса от 1 януари 2016 цените вече няма да бъдат административно определяни от регулатора.

"Конкуренцията ражда по-добро качество и по-ниски цени”, добави той. Иванов даде пример с Румъния, където след въвеждането на борсата цените са паднали с 40 процента. Това е решителна реформаторска стъпка, заключи председателят на КЕВР.