Омбудсман и синдикат с драстични мерки срещу некоректните работодатели 20.04 | 15:32

Да бъде забранена продажбата на фирми на клошари, както и продажбата на предприятия и дружествени дялове, ако работодателите не са се издължили напълно на работниците си, предлагат омбудсманът Мая Манолова и КНСБ. Общественият защитник заедно с президента на конфедерацията Пламен Димитров депозираха в деловодството на Народното събрание пакет от предложения за промени в седем закона, предаде БНТ.

Утре Манолова ще внесе конституционна жалба срещу чл. 245 от Кодекса на труда, според който при финансови затруднения работодателите се задължават да разплащат на работниците си до 60% от дължимите възнаграждения.

"Текстът на Конституцията е пределно ясен - за положения труд се дължи пълно възнаграждение", аргументира се Манолова пред журналисти в парламента. И допълни, че в момента има над 20 случая на злоупотреби и експлоатация на работници у нас.

Най-засегнати са в шивашкия бранш и миньорите, а най-чести са нарушенията в Дупница, Бобов дол, Ветрен, Добрич, Оброчище, Русе, Враца, Видин, Варна, София и др. "Във всички тези случаи работниците са оставени да се оправят сами, държавата и некоректните работодатели се крият, а институциите вдигат рамене с оправданието, че нищо не може да се направи", коментира омбудсманът.

Регулярно неплатените заплати, констатирани от Главна инспекция по труда, са между 30 млн. и 70 млн. лв., добави и президентът на КНСБ Пламен Димитров.

КНСБ и омбудсманът предлагат да се даде възможност на работниците да започнат производство по несъстоятелност тогава, когато работодателят им е в неплатежоспособност и сам не е направил това. Те ще имат право на това при условие, че им дължат по две неизплатени възнаграждения.

Вземанията на работниците да бъдат преместени на първо място сред привилегированите кредитори, за да могат да се удовлетворят при осребряване на имуществото на техния работодател, предвиждат други законови поправки. Както и да се забрани на фирми, които не са изплатили заплати и осигуровки, да участват в обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.

Манолова и Димитров предлагат и изменения в Закона за гарантиране на вземанията на работници и служители от фалиращи предприятия, тъй като според тях фондът за гарантиране на вземанията съществува формално.

"За миналата година от него са разплатени само 2 млн. лв. на само 250 души, при положение, че са събрани над 250 млн. лв. и целта му е не просто да събира и управлява тези средства, но и да подкрепя и обезщетява работниците в случаите, когато техните работодатели са изпаднали в неплатежоспособност и са в несъстоятелност", поясни Манолова.

Други промени пък разширяват контролните правомощия на ГИТ, давайки й право да проверява фирми и след като са прекратени трудовите правоотношения с работниците.

Манолова и Димитров не виждат смисъл от анкетна комисия в Народното събрание, която да проучи случаите с неизплатени заплати и некоректни работодатели, каквато предлага БСП.

"Анкетна комисия по проблем, за който знаят всички български граждани, че има нагли и некоректни работодатели, е странно", коментира омбудсманът. Парламентарният й опит показвал, че "когато целта е да се забави един проблем или изобщо да не се реши, се прави анкетна комисия".