Оставаме ли без българско мляко? 13.10 | 11:00

Продължава вносът на сухо и охладено мляко от трети страни извън Европейския съюз, алармират от Националната асоциация на млекопреработвателите.

В магазинната мрежа се продава и пакетирано мляко от Украйна, а много от мандрите произвеждат млечни изделия, като ползват за суровина сухо украинско мляко.

Фермери и млекопреработватели у нас едва оцеляват в условия на дъмпингови цени и жестока конкуренция, с високи разходи, като спазват европейските стандарти.

Петър Петров се занимава от 13 години с животновъдство, а преди 4 години семейството му създава малка мандра в габровското село Съботковци. За да не фалира фермата, затварят цикъла и произвеждат млечни и месни продукти, които продават на фермерски пазари., разказва бТВ.

"Не е само украинският внос проблем. Това е един продукт, който не може да бъде определен точно откъде е дошъл. Едно украинско мляко, както едни френски картофи или едно зърно от Русия - не може да се каже откъде е дошло. Много често млякото идва от трети страни, минава най- често през Унгария, през Румъния, влиза като румънско или унгарско мляко, а всъщност е украинско", посочва Петър Петров.

Според младия фермер, държавата няма воля за защита продуктите родно производство.

"В годините съм бил председател на Асоциацията на младите фермери. Ние имахме желание да внедрим законови промени, че етикирането на продуктите да посочва по-точна информация на клиента какво точно той да консумира", казва той.

Георги Тончев е един от големите животновъди във Великотърновско. Отглежда във фермата си 950 говеда - от тях 450 крави, юници и телета.

"Аз съм животновъд, не се занимавам със сухо мляко, но има някаква тенденция от покачване на цените на суровото мляко, от около месец. Около левче, а доскоро бяха около 80 стотинки", посочва той.

Животновъдни ферми продължават да фалират и през тази година, а отрасълът е много затруднен и нерентабилен.

"Фуражите са скъпи поради сушата - тежката година. Добивите са много малки, слънчоглед, царевица, люцерна са много скъпи. Лекарствата - и те са скъпи. Отглеждането на кравите е все по-скъпо със скъпите фуражи… Горе-долу около 10-15 лева на ден изяжда една крава... Разходите са и за работната ръка, в момента работим с узбекистанци във фермата", посочва Станимир Котларов, управител на кравеферма.

Георги Тончев ще получи обезщетение от т. нар. "украинска помощ", но смята, че държавата трябва да промени механизма на субсидиране на фермите.

"Субсидиите трябва да са целево насочени в тази посока - да се оборудват фермите със съвременни машини, технологии, иновации, да бъдат изцяло целеви, да не се дават "на калпак", а да се дават за инвестиции във фермите. Да може българският фермер да не е като просяк от държавата, а да има самочувствието на производител", коментира той.

А за потребителите Петър Петров смята, че законовите промени за минимални печалби от определени продукти, е неработеща мярка. Според него на свободния пазар клиентите имат право да избират между производители и марки, въпреки че избират големите търговски вериги, където стоките са натоварени с големи надценки.