Офшорките влизат в отделен закон догодина 30.08 | 22:05

Обществените поръчки са сериозен публичен ресурс, който страната ни трябва да използва ефективно и да няма съмнения за непрозрачност при търговете. Това мнение от страна на бизнеса отдавна е изказано, но трудно се спазваше.

Офшорките влизат в отделен закон догодина

На този етап не се предвижда промяна в режима на обжалване на решението за възлагане на обществената поръчка, обясни още Даниела Бобева при представянето на промените.

При публичните покани ще продължи да няма възможност за обжалване, при тях единствената възможност на недоволните от избора фирми остава сезиране на АДФИ и Сметната палата. При процедурите за обявяване на обществена поръчка по ЗОП редът остава същият, обжалване пред КЗК и след това пред ВАС.

Според нея догодина ще се мисли за създаването на изцяло нов Закон за обществените поръчки, който ще бъде направен съобразно европейските директиви. Сегашният закон е променян 27 пъти, което не би трябвало да се случва, обясни Ивелин Желязков, юридически консултант и директор "Тристранно сътрудничество" към Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Юристът припомни, че когато даден нормативен акт е преправян толкова много пъти, то е редно той да бъде изначално написан. Промените се очаква да бъдат гледани на първо четене в парламента още в началото на есента.

Със сега подготвяните промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП) поне частично се очаква да бъде подобрена ситуацията и повече фирми да имат достъп до конкурсите. Само за миналата година обществените поръчки са били за почти 6 млрд. лева.

Той припомни, че това е около 9% от БВП на страната и заради това е от голямо значение как точно се харчат тези публични средства. Напоследък основно се спекулира с възможността офшорни компании да участват в поръчките, като те впоследствие да прехвърлят по-голямата част от отговорностите на подизпълнители.

Практиката през последните години показа, че при такова прехвърляне обикновено се размива отговорността за изпълнението на поръчката и съответно изпълнението ѝ се забавя.

Лоши примери в това отношение са обекти, при които цялата дейност се прехвърля на подизпълнителя, като той е един човек и дори не знае, че на негово име има компания, спечелила поръчка. Задължително трябва да е разписано много добре в закона каква е офшорната фирма и кои компании стоят зад нея, обясни Желязков.

Той допълни, че достъп до обществените поръчки трябва да се дава на всички фирми, стига да се знае добре техният предмет на дейност, управляващи и финансовата им история. Експертът припомни, че трябва да се даде възможност и на новосъздадените фирми да кандидатстват за поръчки, независимо че нямат кредитна история или доказан опит в сферата на поръчката.

Възможно е създателите на тези фирми, които при строителството например обикновено са консорциуми, да са с богат опит в изпълнението на поръчки. Заради това трябва ясно да се разпише моментът със собствеността на фирмата и кой стои зад нея, поясни Желязков.

Приветствани от бизнеса промени

Според него предложенията за промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП) имат доста положителни черти, но не всички предложения на асоциацията са били приети. Засега е подкрепена идеята да се забрани на администрацията да изисква от кандидатите допълнителна информация, която е публична и може да бъде получена по служебен път от други институции.

Досега изискването на подобни данни създаваше много проблеми на бизнеса, както и редене по опашки. За самите компании ще е добре да отпадне и задължението им да купуват документация за всеки търг. Тази информация е публично достъпна, а за в бъдеще идеята е да бъде качвана и на интернет страницата на възложителя, обясни Желязков.

Друга добра идея на законотворците е да се уеднаквят изискваните документи за кандидатстване по ЗОП там, където е възможно. Така няма да се даде възможност на администрация при всяка отделна поръчка да изисква допълнителни документи от кандидатите по нея.

Проблем за кандидатите за обществени поръчки до момента бе и голяма "цедка" при избора на компании, които да се допуснат до конкурса. С изготвяните промени в момента се забранява на възложителя да включва и допълнителни предмети по поръчката. Чрез тази мярка се очаква да бъде позволено на по-голям брой компании да се включват в конкурсите.

Сериозна положителна промяна на закона ще бъде и възможността възложителят директно да плаща на подизпълнителя до 30% от поръчката. Това първо ще намали междуфирмената задлъжнялост, а също така ще бъдат поне малко коригирани проблемите при неплащане изцяло на средствата от изпълнителя на поръчката към подизпълнителите. Подобни проблеми през миналата година имаше при строителството на магистрала "Тракия", припомниха специалисти.

От бизнеса са на мнение, че е задължително при големите поръчки по ЗОП да бъдат използвани услугите на външни консултанти, които да са част от комисията при отварянето на офертите. Така външен експерт ще може да изразява мнение дали е добре обосновано дадено предложение.

В момента в комисиите участват единствено хора от администрацията, които обикновено са съгласни с предложеното решение на управителя.

В предложените промени отпада възможността възложителите да искат доказване на добро финансово състояние през последните няколко години. Това ще позволи на компании, които работят "на загуба" в последно време, също да участват в търговете за обществени поръчки.

Чрез тази мярка се очаква в конкурсите да започнат да участват компании, които не са били допускани през последните години, обясни вицепремиерът Даниела Бобева. Според бизнеса е добра идеята свързаните лица и компании да не могат да кандидатстват за една и съща поръчка. Така ще се получи по-добра и реална конкуренция при компаниите.

Никъде в закона обаче няма забрана изпълнителят и подизпълнителят да са свързани лица. В процедура за възлагане на обществена поръчка няма да могат да участват и лица, които имат неизплатени задължения към подизпълнители, установени с влязло в сила съдебно или арбитражно споразумение. Отпада и изискването подизпълнителите да доказват съответствие с критериите за подбор, а отговорност за избора на подизпълнители ще носи изцяло изпълнителят.

С промените в закона се задължават изпълнителите да прекратяват договорите си с онези подизпълнители, които на свой ред са наели други подизпълнители. Според новите текстове "подизпълнителите няма да имат право да превъзлагат една или повече от дейностите, които са включени в предмета на договора за подизпълнение".

Тази забрана обаче няма да се смята за нарушена, ако става въпрос за "доставката на стоки, материали или оборудване, което не включва монтаж, както и сключването на договори за услуги, които са не са част от договора за подизпълнение".

Ако се установи нарушение на забраната, изпълнителят на обществената поръчка е задължен до 14 дни да прекрати договора си с конкретния подизпълнител.

Добра идея на законотворците е да се поддържа и публична информация на страниците на възложителите по отношение на изпълнението на обществените поръчки. Това ще бъде нова графа към конкурсите, а на интернет страниците ще е "Профил на купувача".