Пасищата у нас - неизползвано национално богатство 01.08 | 11:16

Богатство, което може да се трансформира в мляко и месо

От Андриян Георгиев

Неизползваемите пасища са голямо национално богатство, което може да бъде трансформирано в мляко или месо, коментира директорът на Института по фуражните култури в Плевен проф. д.с.н. Атанас Кирилов.

При растящата необходимост от производство на храни и ограничени обработваеми пощи, пасищата, които са над 20% от общата селскостопанска площ у нас, са един резерв, за който трябва да се създадат условия и предпоставки за използване, беше категоричен проф. Кирилов пред БТА.

Според него с разширяване на месодайното овцевъдство и говедовъдство ще нарасне използването на пасищата у нас. По думите на експерта институтът в Плевен предлага научни решения и консултации, както и сортове, технологии, елитни разплодни животни от породата Плевенска черноглава овца, и така помага на земеделските производители да участват с програми или да отговорят на изискванията за усвояване на европейски и национални субсидии.

Институтът по фуражните култури в Плевен поддържа връзки не само със сродни научни звена в Европа, но и с такива от Китай. Показахме, че можем да бъдем добри партньори и спечелихме тяхното доверие, затова скоро в института ще пристигнат за едномесечно обучение 7 китайски учени, посочва проф. Кирилов.

Българският учен бе включен в работната група,  която подготви резолюция предложение за предстоящите реформи в Общата селскостопанска политика на ЕС, свързана с постоянно затревените площи - пасищата.  Храстовидната растителност има не само фуражна, но и екологична стойност и се надявам предложението да бъде прието и включено в изискванията от Брюксел и по този начин да се увеличи възможността да се субсидират повече пасищни площи, добави експертът.

Според него липсата на средства през последните две десетилетия за обновяване на изследователската техника и апаратура е поставило в незавидно положение научните звена и е пречка за по-задълбочени изследвания.

"Вероятно обстоятелствата, свързани с нарастване на дефицита на хранителни продукти за изхранване на  непрекъснато нарастващото население на Земята, ще ни накара да преосмислим отношението си към ГМО", казва още директорът на Института по фуражни култури проф. Кирилов. 

Водещи

Най-четени