Петър Чобанов: Политиката на лихвените проценти остава основният инструмент на централната банка 14.01 | 19:15

Подуправителят на БНБ Петър Чобанов участва във Форума за Централна и Източна Европа, организиран от "Файненшъл таймс" във Виена. Той коментира въпросите за лихвените проценти, ценовата стабилност и сътресенията в предлагането,  съобщиха от БНБ на официалната си страница.

Ето изказването му:

Въведение

След десетилетие на ниска инфлация, неконвенционални инструменти и многократно достигане на ефективната долна граница, скокът на инфлацията след пандемията принуди централните банки да преоткрият някои стари истини. Сред тях: че лихвените проценти все още са от значение, че ценовата стабилност остава незаменима опора на макроикономическата стабилност, и че сътресенията в предлагането, макар и да не са нови, пораждат нови предизвикателства в свят на по-строги ограничения.

Днес ще се фокусирам върху три теми:

1. Какво научихме от неотдавнашния инфлационен период  за шоковете в предлагането и за паричната политика;

2. Защо "толерирането" на инфлацията,  породена от предлагането, вече не е опция по подразбиране;

3. Какво означава "връщане към основите"  за провеждането на лихвена политика в бъдеще.

1. Отново има сътресения в предлагането – но светът се промени

Сътресенията в предлагането винаги са били част от макроикономическата среда. Скокове в цените на енергията, недостиг на храни и смущения в световните производствени вериги изобщо не са нови явления. Това, което днес е различно, е средата, в която се случват тези сътресения. Работим в икономики изправени пред:

• забавяне на икономическия растеж;

• застаряващо население и свити пазари на труда;

• по-фрагментирана търговия и геополитика;

• по-голям риск от свързани с климата сътресения.

В такъв свят предлагането е по-малко еластично и по-неспособно да устоява на смущенията. В резултат на това, в периода след COVID сътресенията не се случваха изолирано. Напротив, те се застъпваха и подсилваха взаимно, като многократно тласкаха инфлацията над целевата стойност преди предишните сътресения да са отшумели напълно. В бъдеще има сериозни основания да се очаква този модел да продължи. Това е важно, защото рамките на паричната политика, разработени във времето преди пандемията, негласно приемаха, че в света сътресенията в предлагането:

• са предимно краткотрайни;

• имат слабо влияние върху заплатите и очакванията;

• се случват при силно доверие в централните банки.

Тези допускания вече не могат да се приемат за даденост.

2. Граници на "толериране" на инфлацията, обусловена от предлагането

В продължение на десетилетия централните банки реагираха по различен начин на шокове в предлагането и на шокове в търсенето. Когато инфлацията се повишава поради скок на цените на петрола или прекъсване на веригите на доставки, агресивното затягане на паричната политика рискува да утежни производствените загуби, без съществено да понижи инфлацията. Докато очакванията остават стабилни, позволяването на инфлацията да се отклони временно от целта е в съответствие със средносрочния мандат за ценова стабилност.

Неотдавнашният период на висока инфлация, обаче, ни напомни за едно изключително важно условие, залегнало в тази логика: "толерирането" работи само когато инфлационните очаквания са доста стабилни и сътресенията не предизвикват промени в поведението на икономическите субекти.

Поредицата от шокове в предлагането има значение, защото фундаментално променя динамиката на инфлацията. Когато инфлацията остава висока за продължителен период от време, натискът за увеличаване на заплатите се засилва, тъй като работниците се стремят да възстановят загубите на реални доходи, натрупани при поредица от сътресения. В същото време фирмите може да се стремят да запазят маржа на печалбата, особено в сектори с ценова мощ или ограничена конкуренция. В периоди на свити пазари на труда, това поведение се засилва и поражда вторични ефекти. Съществува риск инфлацията да се самоподхранва.

При тези обстоятелства централната банка е изправена пред голяма промяна:

• кривата на Филипс става по-стръмна;

• очакванията стават по-чувствителни към реалната инфлация;

• забавянето става по-скъпо от действието.

Основният урок е, че многократните шокове в предлагането могат да доведат до ендогенна устойчивост на инфлацията, когато вторичните ефекти се разпространят – не защото всеки отделен шок е постоянен, а защото повтарящите се смущения пречат на икономиката да се върне към равновесие. При такива условия може да се наложи затягане на паричната политика, дори ако първоначалната причина за инфлацията е сътресения в предлагането, за да се предотврати установяването на трайно висока инфлация.

3. Лихвените проценти все още имат значение – и доверието се печели чрез действие

Втората поука от неотдавнашния опит е, че политиката на лихвените проценти остава основният и най-мощен инструмент на централната банка. Изправени пред риска от дестабилизиране, централните банки по света предприеха най-синхронизирания цикъл на затягане от десетилетия насам. Това не беше нито безболезнено, нито безрисково. Но беше необходимо.

Това, което в крайна сметка стабилизира инфлацията, не беше само комуникацията, нито ориентирът за паричната политика, нито балансовите политики, а ясната и устойчива корекция на основния лихвен процент в рестриктивна територия. Това подчертава един основен, но понякога забравен принцип: доверието не се наследява, а трябва непрекъснато да се печели. Когато инфлацията е ниска, доверието позволява гъвкавост. Когато инфлацията е висока, доверието изисква решителност.

4. Какво означава "връщане към основите" в бъдеще

И така, какво означава "връщане към основите" за провеждането на паричната политика в бъдеще? Позволете ми да се спра на четири заключения.

Първо,  ценовата стабилност трябва да остане недвусмислената номинална котва. Опитите за размиването или предефинирането й поради повтарящи се сътресения рискуват да подкопаят самото доверие, което позволява на паричната политика да функционира ефективно.

Второ,  политиката на лихвените проценти трябва да се ръководи от осведоменост за процесите, а не от отделни краткротрайни сътресения. Основният въпрос не е дали инфлацията се определя от търсенето или от предлагането, а дали очакванията, заплатите и поведението при ценообразуването са в съответствие с връщането към целта.

Трето,  паричната политика не може да замести реформите в сферата на предлагането, но не може и да ги чака. Структурните политики са от съществено значение за подобряване на устойчивостта, производителността и енергийната сигурност. Но централните банки трябва да действат в рамките на своя мандат и времеви хоризонт.

Четвърто,  аналитичният капацитет е по-важен от всякога. В свят на чести и взаимодействащи си сътресения, централните банки се нуждаят от по-добри инструменти за оценка на повторяемостта, нелинейностите и обратната връзка между инфлацията и очакванията.

Заключение:

Връщането към основите не означава носталгия по един по-опростен свят. Това означава яснота относно целите, реализъм относно компромисите и дисциплина при използване на инструментите ни. Лихвените проценти остават съществени. Ценовата стабилност остава основополагаща. А шоковете в предлагането, макар и неизбежни, не трябва да подкопават доверието в стойността на парите. Това в крайна сметка е основната задача на централната банка.