Политически интриги в Литва доведоха до смяна на корпуса на реактора за Беларуската АЕЦ 15.08 | 11:01

Политически интриги и вътрешно държавни боричкания в Литва доведоха до подмяната на корпуса на реактора за Първи блок на Беларуската АЕЦ. Политическата нестабилност и неяснотата в Литва, особено в навечерието на изборите за Сейм, се отразяват и на съседната им Беларус, която в партньорство с Русия се опитва да намери решение за своите растящи енергийни нужди, изграждайки Беларуската АЕЦ.

След незначителното събитие през юли, когато по време на преносни дейности на строителната площадка с кран от фирма подизпълнител корпусът на реактора докосна земната повърхност, политическите сили в Литва видяха в Беларус удобен терен за разгръщане на своите предизборни кампании. Истерията от страна на Литва достигна до там, че за пореден път заговориха за спиране на строящата се АЕЦ, въпреки че руските и беларуските експерти проведоха редица експертизи и изпитания по корпуса на реактора, включително и спектрални анализи, които доказаха, че с корпуса всичко е наред, няма щети и дефекти и той може да бъде използван без риск. А за всички, що-годе запознати с ядрената енергетика, е известно, че тук място за компромиси по отношение на сигурност и безопасност няма. Още повече що се отнася до руската държавна корпорация "Росатом", която има достатъчно богат опит и пуска в експлоатация по един ядрен блок всяка година.

Въпреки всичко това Беларус заложи на сигурното и поиска от "Росатом" да замени корпуса на реактора. А "Росатом" прие и ще смени корпуса на реактора за Първи блок на централата в Островец, нищо че всички анализи и обследвания показват, че няма нужда от такава подмяна. От една страна, решението на Минск е разбираемо, защото по отношение на ядрената енергетика общественото доверие и приемственост са изключително важни. Още повече, че атомните електроцентрали са съоръжения, които се експлоатират десетилетия наред и непрекъснати съмнения и страхове за тяхната безопасност не биха били целесъобразни за добросъседските взаимоотношения. От друга страна, въпреки реверанса на Минск, едва ли атаките на Литва по отношение на Беларуската АЕЦ ще спрат до тук. Защото, колкото и неясни да са в момента идеите за изграждане на АЕЦ в Литва, 2400-те мегавата на Беларуската АЕЦ може да се превърнат в сериозен конкурент в бъдеще, особено ако се погледнат амбициите на Беларус централата в Островец да й позволи да изнася електроенергия в ЕС, в Полша, Литва и Швеция. В стремежа си да ограничи бъдещата продажба на ток от Беларуската АЕЦ в Литва, страната дори заговори за крути мерки като изключване на всички електропроводи Литва-Беларус, за да няма техническа възможност за подобно нещо.

Впечатление обаче прави, че в тази ситуация "Росатом" проявява пълно партньорство и разбиране по темата. Дори конструктивно предложи на Минск, ако иска корпусът на реактора за Първи блок да бъде заменен с корпуса на реактора за Втори блок на Беларуската АЕЦ, който се произвежда в заводите от структурата на "Атоменергомаш". Това според експерти значително би оптимизирало времето, ако се наложи изчакване на ново изготвяне на едрогабаритния детайл. Към момента работата на площадката на Беларуската АЕЦ изпреварва графика. Първи блок бе планирано да бъде готов през 2018 г., а Втори блок - през 2020 г. Общата сума на инвестициите от страна на Русия в строителството на първата в Беларус АЕЦ достига 10 милиарда долара.

Така само времето ще покаже страстите в Литва до какво ще доведат, но за Беларус е сигурно, че изграждането на АЕЦ в Островец по руска технология с два реактора ВВЕР-1200 е гаранция за енергийната сигурност на страната и шанс за икономически просперитет.