Промени в Лисабонския договор за по-строга дисциплина искат Германия и Франция 06.12 | 09:55

В опит да възстановят доверието в еврото германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози поискаха промени в Лисабонския договор, с които да се налагат автоматични санкции за държави, които не спазват фискална дисциплина, пише Euobserver.

Мнението на главите на двете най-силни икономики относно спояването на европейския валутен съюз обаче леко се различава. Германия искаше Европейския съд да има право да налага санкции за провинили се по отношение на бюджетната дисциплина държави (над 3% бюджетен дефицит), но в крайна сметка двете държави стигнаха до компромис – Европейският съд да може да прави ревизия на националния бюджет на страните в ЕС и да дава мнение дали съответната държава се е справила с новите изисквания, които във френско-германския проект за промяна на Лисабонския договор се наричат с прякора "златни правила". Автоматично налагане на санкции от орган, който не е изборен, би било твърде голямо прехвърляне на суверенитет, контрира Париж и постигна по-мек компромис.

Освен новата роля на Европейския съд, Германия предлага и друго – учредяване на пост на "суперкомисар", които да прави оценява изготвянето на национална бюджетна рамка от всяка страна в ЕС.

Промяната на Лисабонския договор, особено по отношение на ЕС като цяло, а не само на еврозоната, ще е труден процес, коментират в Брюксел. Всички си спомнят как Лисабонския договор беше приет едва при втория опит и след два референдума в Ирландия и как още тогава се наложиха промени в документа. Ако сега се стартира процес за промяна, в Ирландия пак ще има референдум, защото конституцията го изисква. А какво ще решат избирателите и дали ще искат подобно затягане на коланите – протестите в Гърция, в Португалия, в Испания говорят сами за себе си за възможния изход.

По отношение на единните европейски облигации обаче Германия постигна пълна победа. Саркози официално призна, че облигациите не са отговор на кризата. Появи се обаче нова идея – ЕЦБ да отпуска средства към МВФ и оттам да се дават заеми за закъсали страни от еврозоната. По този начин ЕЦБ заобикаля правилата, които ѝ забраняват да е "спасителна сламка" за изпаднали в затруднения страни-членки на ЕС.

Проблемите в Европа накараха и САЩ да се задейства – днес (6 декември) американският финансов министър Тимъти Гейтнър започва обиколка на Стария континент, като ще посети последователно Германия, Франция и Италия. В петък (9 декември) предстои и среща на лидерите на всички страни на ЕС, на която ще се вземат окончателни решения за преодоляване на кризата.