Руската енергийна дипломация на Балканите безпокои Запада 19.07 | 12:56

Русия остава глобален играч на енергийния пазар, въпреки въведените от Запада санкции, пише аналитикът Анте Батович в Global Risk insights, цитиран от 3е-News.

Москва, подчертава той, "продължава да води силна енергийна дипломация". Като доказателство на тази теза Батович напомня за най-големите споразумения в енергийната сфера, които Русия в последно време е сключила с партньори от целия свят.

Преди всичко той визира сделката с Китай на стойност 700 милиарда долара и отбелязва, че Русия е изместила Саудитска Арабия като най-крупния износител на нефт за Китай.

На европейския фронт, продължава аналитикът, Москва е съумяла да намери добра алтернатива на тръбопровода "Южен поток" с опцията за "Турски поток", който ще транспортира руски природен газ за Турция и Европа през газов хъб, разположен в европейската част на Турция.

Освен това, по мнението на Батович, Русия остава ключов играч на газовия пазар на Балканите, а Сърбия и Македония проявяват все по-голямо желание да участват в "Турски поток".

През юни Москва подписа договор за 2 милиарда долара с лявото гръцко правителство за строителството на "Южноевропейския газопровод" (SEP) в качеството му на продължение на "Турски поток". Очаква се проектът да влезе в експлоатация до 2019 г. и вече предизвика негативни реакции както от САЩ и ЕС.

Руската енергийна офанзива не свършва на брега на Егейско море - както Македония, така и Сърбия вече заявиха желание да участват в "Турски поток". Този ентусиазъм се подхранва от политическите и икономическите неблагополучия в двете страни, от традиционната им близост с Русия, както и от затрудненията в присъединяването им към ЕС и НАТО, сочи анализаторът.

Той отбелязва, че руското енергийно присъствие на Балканите чрез собствеността на енергийната инфраструктура е източник за безпокойство на Запад. Това е особено очевидно в Сърбия, където Газпром контролира по-голямата част от енергийния сектор чрез сръбската петролна компания НИС.

Руските компании контролират повече от 70% от петролните продукти на пазара в България, както и практически целия сектор в Босна и Херцеговина. През 2014 г., съобщение, че  Хърватската петролна компания ИНА е потенциална цел за придобиване от страна на Газпром, провокира дипломатически действия от Държавния департамент, припомня авторът.