Само Швеция ни изпреварва по производство на злато 21.08 | 14:55

В края на лятото на 2013 г. златото започва да блести. Скъпоценният жълт метал върна позициите си на международните пазари.

Анализаторите прогнозират, че до края на годината цената да се покачи до 2000 долара за тройунция. И ако това е едната тенденция, не може да се подмине по-същественият въпрос – идва ли време за нов "златен стандарт"?

Очевидно е, че отминаващата криза в Европа, от една страна, и търсенето на по-сигурни резерви от страна на националните банки ще продължат да са водещи за значимостта на скъпоценния метал през следващите месеци.

Какво означава това за България

България е сред страните с богати златни залежи. Твърдението е на проф. Вълко Гергелчев. По данни от 2010 г. прогнозните запаси се изчисляват на 20 хил. тона. Количеството е достатъчно, за да гарантира сравнително стабилно бъдеще на страната ни при правилно използване на залежите. Явно е, че въпросът с проучването, добива и концесиите тепърва ще бъде подложен на нов анализ.

В доклада за баланса на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства, приет от кабинета "Борисов" в началото на 2013 г., се посочва, че има тенденция за увеличаване на добива на златосъдържащи руди в България.

С общо 37,71% се е увеличило производството на златни руди през миналата година спрямо предходната, става ясно от документа. Според данните на икономическото министерство от 2012 г. в страната са добити близо 1,36 млн. тона златни руди, съдържащи 5,3 тона (5302 кг) от благородния метал.

С това България се нарежда на второ място по производство на злато в Европа (след Швеция). В световен мащаб на първо място е Китай с добив от около 400 тона годишно.

За увеличението на добива на злато в България най-голям е приносът на "Челопеч майнинг". Това е реално и единствената компания в България, която  добива злато. Дружеството експлоатира златната мина край Челопеч.

В отчета на компанията майка – канадската Dundee Precious Metals (DPM), за 2012 г. се посочва, че  българското дружество е произвело общо 120.6 хил. тройунции (близо  3, 4 тона) злато под формата на концентрат. Това е с 28% повече в сравнение с 2011 г.  Ръстът се дължи на осъществяването на проекта за разширение и модернизация на предприятието, с което добивът на руда трябва да се увеличи от 900 хил. тона на 2 млн. тона годишно.  Досега средният добив се обявяваше в рамките на 1,5 тона смесена медно-сребърна-златна руда. От нея в обогатителната фабрика се прави концентрат, който се праща за преработка и извличане на златото в Намибия.

Чрез друго свое дъщерно дружество  – "Болкан Минерал енд Майнинг", DPM държи концесия и за златното находище край Крумовград. Тя бе получена през февруари тази година, а добивът се очаква да започне през 2015 г. 

В момента за добива на ценни метали край Челопеч "Дънди" плаща фиксирана концесионна такса на държавата, тъй като договорът е от края на 90-те години. Новите концесионери на златни находища трябва да плащат по плаваща скала за определяне на концесионното възнаграждение. Цената се движи между 1,5 и 4 процента от борсовите цени на златото, като по-високият процент се начислява при по-високи борсови цени. Това всъщност е шансът, от който страната ни може да се възползва в бъдеще, за да подобри финансовите си показатели, при това значително. Още повече, че по предварителни данни край Ракитово има 7 тона злато и 100 тона сребро, а край Трън – 100 тона злато.

Трънското златно находище обаче засега остава замразено.  Причината е, че през юни тази година екоинспекцията в Перник не разреши да се започне добив на злато и сребро в Трън. Мотивът на екоинспекторите е, че находището е в близост до река Ерма и извличането на благородните метали от почвата ще замърси водоизточника. Сега на ход са министърът на околната среда и водите Искра Михайлова и административният съд в Перник.

Още вижте на Econ.bg.