Световната банка съветва: Ежегодно поскъпване на тока за бита и бизнеса 17.02 | 16:00

Тригодишен период на пълно освобождаване на цените на електроенергията в България, в който тарифите за битовите потребители и дребния бизнес да се увеличават с по 2%, но и да има социални тарифи за 440 хиляди бедни домакинства, както и да се предприемат редица допълнителни мерки за финансово и тарифно стабилизиране на пазара. Това предвижда изготвеният през ноември 2016 г. по поръчка на енергийното министерство доклад на Световната банка. Резюме на документа беше публикувано в петък за обществено обсъждане, пише Медиапуул.

Ресорното ведомство ще организира публична дискусия по предложения модел на СБ за либерализация на пазара и на тази база ще изготви законодателни промени, които ще завещае на 44-то Народно събрание.

СБ отчита, че предприетите от кабинета "Борисов 2" мерки за стабилизиране на енергийния отрасъл са имали положителен ефект, но ако се разчита само на тях, финансовият и тарифният дефицит в системата няма да бъде напълно преодолян, дори и някои от държавните дружества в сектора да реализират скромни печалби. Причината е, че натрупаните от тях 1,9 млрд. лв. задължения към декември 2015 г. са за сметка на взети от собственика им "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) заеми. Освен това за година дълговете нараснаха с още 1,17 млрд. лв., отпуснати от държавния бюджет за плащанията на "Националната електрическа компания" (НЕК) за оборудването за АЕЦ "Белене".

От СБ смятат, че проблемът със задлъжняването на БЕХ заради дъщерните му дружества при лихвени нива от 4,25 и 4,875% може да бъде решен като държавата емитира облигационна емисия за рефинансиране на досегашните кредити на БЕХ. При държавни гаранции и по-дълъг период на погасяване, холдингът може да получи по-добри лихвени условия и да подобри структурата на финансите си. В документа се дава пример как удължаване на срока за погасяване от 8 на 15 години и намаляване на лихвите по финансирането от приблизително 5,0 процента на 3,25% би редуцирало ежегодните разходи на енергийния холдинг по обслужване на дълга от 286 млн. лв. на 162 млн. лв. (при допускане за погасяване на задълженията на равни вноски).

Докладът изрично подчертава, че сегашното финансово положение в сектора е крехко и ако не се реализират допълнителни реформи, дефицитът отново ще се повиши. При запазване на сегашното положение недостигът в системата ще стане 1,093 млрд. лв. до 2020 г., а ако и сегашните мерки не се приложат докрай, дефицитът може да достигне 2,25 млрд. лв. след три години.

За преодоляване на тарифния дефицит, образуван от дългогодишно потискане и дори намаляване със 7% на цената на тока в периода 2013-2015 г., СБ предписва ежегодно увеличаване с по 5% на таксата "задължение към обществото" за всички потребители. Таксата включва разходите за заплащане на зелената енергия и тази по дългосрочните договори с двете т.нар. американски въглищни централи в комплекса "Марица Изток". Тази тарифа на практика формира 33% от крайната цена на електроенергията за регулирания пазар, на който все още са домакинствата и малкия бизнес. Според изчисленията на СБ това ще доведе до около 2% повишение на крайната регулирана цена в допълнение към инфлацията до 2019 г., когато според банката вече Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) трябва да спре да определя цената на енергията, а да решава само за мрежовите тарифи.

През тези три години СБ предлага КЕВР да определя цените, съчетавайки пазарни и регулаторни компоненти. Така през първата година половината от цената за бита трябва да се определя според постигнатите на борсата за ток средни цени за продажба на електроенергията за следващия ден. На борсата обаче ще трябва задължително да играят всички производители на ток, дори и тези с преференциалните тарифи. Договори за разлика ще доплащат на тези производители при постигане на борсата по-ниски от гарантираните им цени, а съответно ако цените са били по-високи, централите ще плащат разликата на Фонда за сигурност на електроенергийната система. Другата половина от тарифата за защитения пазар ще идва именно от този фонд. На втората година съотношението ще е 70:30 в полза на свободния пазар, а на третата вече трябва да е изцяло от свободния пазар.

Финансовата институция посочва, че в България има около 440 000 домакинства, които са най-уязвими от увеличаване на цената на електроенергията. Това са домакинства, които са и бедни по доходи и енергийно уязвими, като те са в долните 25% по разпределение на доходите и харчат за енергия над 10% от бюджета си. 49% от тези уязвими домакинства живеят в слабо населени райони, а 26,2% са в по-гъсто населени райони. Около 6,7% от тях имат член с увреждания, 18,8% са с безработен глава на домакинството, а 24,5% процента са самотни възрастни хора над 70-годишна възраст. Допълнителни 149 000 домакинства, които са бедни по доходи, бързо могат да се превърнат и в енергийно уязвими, ако се повишат цените на електроенергията, отчитат финансовите експерти.

Според СБ сегашните програми за социално подпомагане са неадекватни за обхващане на домакинствата в риск. Те са с ограничен обхват и формират сравнително малък дял от доходите на бедните. Едва 14% от бедните домакинства са обхванати от помощта за отопление, а едва 5% са обхванати от програмата за гарантиран минимален доход. При домакинствата, получаващи тези помощи, помощта за отопление формира 5% от техния доход, пише още в доклада.

В него се предлага за тези клиенти да се въведе социална тарифа за потребление от около 150 киловатчаса месечно, което излиза около 187 лв. годишно за домакинство и което представлява около 7% от доходите на бедните. За многодетни семейства и домакинства с повече членове с доход под линията на бедност потреблението в рамките на социалната тарифа може да бъде вдигнато на 250 киловатчаса.

Така ще бъдат покрити до 70% от компонента "електроенергия" на крайната цена за уязвимите домакинства с потребление под 100-150 кВтч на месец. Допустимите групи са такова подпомагане трябва да са възрастни хора над 70-годишна възраст, които живеят сами и са с доход под линията на бедността за страната; лица с над 90% нетрудоспособност, с чужда помощ (без оглед на доходите им); семейства с деца с увреждания, с чужда помощ (без оглед доходите); както и лица и семейства, получаващи целевата помощ за отопление. Прилагането на такива помощи би струвало на държавата 250 млн. лв. годишно до 2019 г., което е над три пъти повече в сравнение със сегашните 69 млн. лв. средно годишно за енергийни помощи.

Докладът отчита още, че сегашните инсталирани енергийни мощности в страната от близо 10 000 МВ са достатъчни за посрещане на пиково потребление в краткосрочен до средносрочен план (7,817 MW през 2020 г.) при нормални условия (т.е., в отсъствието на внезапни спирания на електроподаването, ограничения в горивата или преноса).

"България също така е част от една силна, взаимосвързана електроенергийна система, която повишава системната надеждност и същевременно създава значителни възможности за внос/износ. Благодарение на значителния дял на ядрени и въглищни централи за базовото натоварване, оценките са, че инсталираните мощности са достатъчни за задоволяване на потреблението на цена под 72 лв./MWh, която е относително по-ниска от цената на едро в региона. Това е и една от причините, поради които се очаква България да остане нетен износител", е становището на СБ.