Сивата икономика се увеличила по времето на ГЕРБ 20.02 | 13:23

Сивата икономика се е увеличила рязко по времето на управлението на ГЕРБ. Този ръст е правопропорционален на размера на намаления дял на данъчните приходи. Това става ясно от изследване на Българската стопанска камара (БСК) за тенденциите на сивата икономика у нас. За периода 2009 – 2012 г. несъбраните данъчни вземания са над 12 млрд. лв. По думите на изпълнителния председател на камарата Божидар Данев средствата може би са били разпределени за търговия с влияние, за създаване на непазарни условия в страната.

Според Данев нарастването на този дял на сивата икономика е свързано преди всичко с неразумната данъчно-осигурителна политика и невъзможността данъчната администрация да се справи с деструктивната роля на това явление, информира в. "Преса". Той посочи, че държавата трябва да се насочи към увеличение на събираемостта на данъчно-осигурителните приходи.

По данни от последен доклад на ЕС делът на сивата икономика в България е 31,2% за 2013 г. и по този показател страната ни е лидер. Най-голям е делът на сивия сектор в строителството, търговията, туризма.

От анализа става ясно, че за периода 2007-2012 г. БВП нараства значително по номинал от 65, 185 млрд. лв. на 77,582 млрд. лв. Независимо от въздействието на икономическата криза ръстът е значителен - от 29% при спад само 1% за 2009 г. Средният темп на нарастване на БВП е 5,8% като за периода 2007-2008 г. той е с близо 15%. Според Данев това означава, че макроикономическото ниво на българската икономика не е засегнато съществено от икономическата криза, за разлика от другите европейски страни. Причината е, че по това време държавата прехвърля негативите от кризата преди всичко върху малкия и среден бизнес.

Според него силно е отслабена корелативната връзка между БВП и данъчните приходи. Ръстът на данъчните приходи не само не следва измененията в БВП, но се наблюдава срив в приходите за 2010 г., който относително слабо се компенсира до края на наблюдавания период 2012 г., смята Божидар Данев.

За намаляване на обема на сивата икономика от БСК предлагат премени в Закона за ДДС, в Закона за здравеопазването с корекции в процедурата за възстановяването на здравноосигурителните права, както и с въвеждане на финансови норми за здравно обслужване. Сметната палата от своя страна трябва да прави проверки на осигурителните плащания, както и на здравните осигуровки, превеждани от държавни и общински структури. Трябва да има и възможност за контрол, и налагане на санкции за неправомерни действия на държавните и общински структури.

Организационните мерки включват укрепване на аналитичното звено на Националната агенция за приходите (НАП), като целта е идентификация на укритите обороти, доходи, осигурителни плащания и други нарушения. Необходимо е и да се изгради цифрово базирана библиотека за съхранение, обработка и анализ на счетоводната информация на дружествата за целия период чрез аутсорсване на принципа на публично-частното партньорство.