След 1989 г.: Лозята в България са намалели с 92% 05.11 | 18:00

Лозовите насаждения в България са намалели с над 90% след 1989 г. Това заяви пред агенция "Фокус" председателят на "Национално сдружение на българските лозари" Атанас Василев.

"От 2 млн. дка лозови насаждения преди 1989 г., в момента, според лозарския регистър има 630 000 дка лоза. От тях обаче реално се гледат само под 156 000 дка. (б.р. - това е намаление с 92% спрямо 1989 г.) - това са реално хората, които са подали документи за субсидия. Това е, всичко, което е останало, другото не се гледа. Скоро ще бъдем в червената книга като изчезващ вид. Нещата са изключително тревожни . И на нас се опитват да ни обясняват и обещават неща, които не се изпълняват", заяви Василев.

В понеделник от 13.30 ч. ще има протест пред земеделското министерство. На него се очаква да идат поне 500 лозари от цялата страна. 

Едно от основните им искания е за промени в законодателството. "Изпълнителната агенция по лозата и виното няма никаква друга функция, освен да бъде бухалка. Искаме законът за виното да бъде ясен, точен. Да се правят проверки така, че всички да играем при равни условия", обяснява Василев.

Според него в момента лозарството е най-малко подпомаганият земеделски бранш, а страната ни е на последно място в ЕС по субсидии за лозарство. У нас субсидията е 13,50 евро/дка годишно, а в другите страни от ЕС тя достига до 200-300 евро/дка годишно.

"Да, имаме програма за създаване на лозови насаждения, но това са инвестиционни разходи. Като направим тази инвестиция, чакаме 3-4 години, докато насажденията започнат да дават плод. А пълното даване идва едва след 6-7-а година. Какво правим, къде са пазарите? Какво се случва? Ние се конкурираме едни друг и се самоизяждаме като нямаме ясна визия какво ще се случи. Превземат ни от ЕС.  Цялото земеделие отиде в канала. Всички други лозари си промотират лозята, само ние не правим нищо по въпроса. Пълно безхаберие!", твърди Василев.

Сред другите искания на лозарите на протеста в понеделник са:

- липсата на каквато и да е прозрачност и систематичност в работата на земеделското министерство – няма методология, няма актуални технологични карти, мерките се пишат от чиновници без никаква комуникация с бранша, в резултат на което непрекъснато се търпят финансови санкции от Брюксел и усвоените средства не водят до постигане на формулираните цели. На тематичните работни групи решенията се взимат предварително от МЗм, а браншът се кани проформа;

- отсъствието на политики и цялостна визия за оцеляването и развитието на българското лозарство – работи се на парче, няма предвидимост, тотално липсва печеливш лозарски сценарий, а програмата максимум е да се завърши годината с минимална загуба;

- липсата на защита от страна на държавата на родното грозде по време на гроздобера от субсидирания внос;

- нежеланието на министерството да издейства на лозарството статут на приоритетен сектор години наред;

- връщането в държавните органи и институции, свързани с лозарството, на лица, компрометирани повече от десетилетие и имащи основна вина за състоянието на бранша.