След хватки с гласуването бюджетната комисия одобри нов дълг от 16 млрд. лв. 12.02 | 18:00

Предложението на управляващите за нов дълг в размер на 8 млрд. евро или 16 млрд. лв., бе прието след над час дебати в парламентарната комисия по бюджет и финанси. Предложението беше подкрепено от 9 народни представители, трима бяха "против", а 5 се въздържаха.

Въпреки това, от БСП не признаха гласуването, тъй като държаха гласът на Георги Търновалийски от левицата, който е в болничен да бъде приет. В началото на заседанието на комисията червеният депутат Румен Гечев извини отсъствието на своя колега Търновалийски и помоли неговият глас да бъде приет така, както от Патриотичния фронт са помолили гласовете им да бъдат зачетени, защото по същото време са на друга комисия. Това обаче не стана и председателят на комисията Менда Стоянова обяви, че предложението се приема, тъй като според нея Търновалийски не е бил изобщо регистриран. В противен случай тегленето на нов дълг нямаше да мине, тъй като 9 гласа щяха да са "за" срещу 5 - въздържали се и 4-ма против.

Министърът на финансите Владислав Горанов представи законопроекта, който предвижда ратифициране на Договора за дилърство между България - в качеството й на емитент, и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк  АГ- за издаване на облигации на стойност 8 млрд. евро. Договорът за дилърство е подписан на 6 февруари 2015 година. 

Законопроектът ратифицира и договор за агентство между България - в качеството на емитент, и Ситибанк Н. А., клон Лондон, както и акт за поемане на задължения от България на стойност 8 млрд. евро.

Горанов отбеляза, че въпросният законопроект е изготвен, за да има правителството гъвкавост и в рамките на Глобалната средносрочна програма 2015-2017 г. да управлява по-ефективно дълга. Министърът уточни, че средствата ще бъдат използвани за погасяване за стари задължения и за покриване на държавните дефицити.

По думите на Горанов докато държавните бюджети на страната ни са на дефицит, ще се трупа и дълг, защото няма друг инструмент, с който разходите да бъдат покривани.

Той посочи, че бюджетният дефицит до 2017 г. кумулативно е над 3 млрд. евро. Затова програмата за поемане на нов дълг давала предсказуемост и възможност дори и при политическа нестабилност правителството да има механизъм да плаща задълженията си, гласувано през законите за държавния бюджет.

Според финансовия министър лихвите по новите облигационни емисии ще са по-добри от всички заеми, което досега сме вземали, защото в момента пазарът е свръхликвиден. "Отворили сме максимално матуритетната структура като сме дали възможност да се поема дълг и за 30 години. В хода на записването през годините ще преценяваме какъв матуритет е най-изгоден за държавата, за да не се получава, както сега се е получило, струпване на падежи на емисии в кратък срок от време", каза Горанов. Той отбеляза, че увеличението на нетния дълг ще бъде само с размера на дефицита, а дори и по-малко. 

Според социалиста Румен Гечев обаче правителството няма юридическо основание да говори за Глобална средносрочна програма, защото такава не е приемана от парламента.

"Вие заявявате пред финансовия свят, че в следващите години малка България ще тегли 8 млрд. евро дълг - това какъв сигнал ще даде на международните инвеститори", запита Гечев.

Той разкритикува проекта, че не дава никакви разчети за какво ще бъдат използвани парите по години. 

Йордан Цонев от ДПС отбеляза, че докато държавният дълг в края на 2009 г. е бил 12,6 процента от БВП, то през 2017 г. в рамките на средносрочната програма се планира той да е 31,3 процента от БВП или това е увеличение от близо три пъти за осем години, информира БТА. Според него, от една страна, трябва страната ни да харчи по-малко, а от друга страна, нужни са реформи. По думите му натрупването на дълг е явен индикатор, че не се правят реформи.

Корман Исмаилов от Реформаторския блок заяви, че законопроектът ще даде повече спокойствие и въздух по отношение на финансите на страната.

"Ние поемаме ангажимент през дефицита да вървим към балансиран бюджет, но ако като управляващи не успеем да придружим задлъжняването и с реформи, наистина след две до три години управлението ще бъде поставено в риск", прогнозира Исмаилов.