Стремежът ни за тясно сътрудничество с Русия разтревожи Брюксел 07.03 | 13:30

Стремежите на България да си сътрудничи тясно с Русия предизвикаха безпокойство у Брюксел. Това пише в коментар швейцарския ежедневник Die Neue Zeurcher Zeitung в статия, посветена на визитата на руския премиер Дмитрий Медведев у нас.

Въпреки че премиерът Бойко Борисов и неговият гост Дмитрий Медведев откриха във вторник туристически форум, в опит да съживят пазара, двудневното посещение на руския премиер бе съсредоточено върху енергийното сътрудничество. Потвърждение за това е, че част от делегацията на Москва бяха Алексей Милер от "Газпром" и Алексей Лихачов от "Росатом". България се стреми към продължаване на газопровода "Турски поток” през нейна територия.

Заедно със "Северен поток 2" двата проекта изключват Украйна от трасето за пренос на руски природен газ към страните от Европа, което ще направи враждебното правителство в Киев уязвимо поради загубата на таксите, събирани за транзита на горивото. В момента София също се облагодетелства от подобни такси, тъй като част от руските доставки за Турция понастоящем минават през България.

В София Медведев заяви, че сътрудничеството в тази насока е възможно, но го обвърза с даването на гаранции от Брюксел. През 2014 г., под натиска на ЕС, България спря работата по изграждането на "Южен поток”.

Като доставчик на газ и оператор на преносната мрежа, "Газпром" трябваше да позволи на конкурентите да имат свободен достъп до нея. Присъединяването на Крим към Русия през пролетта на 2014 г. обаче значително допринесе за силната съпротива от страна на Брюксел и Вашингтон срещу проекта. Те не искаха да дадат на Москва друг мощен инструмент в Черно море, пише агенция "Фокус”. За по-нататъшното транспортиране на руския газ по "Турски поток", освен маршрута през България, Сърбия, Унгария и Австрия, е възможен и такъв през Гърция и Южна Италия. Въпреки това има все по-големи признаци, че изборът на Москва е за балканския маршрут.

Според руския информационен портал РБК вече има споразумения, според които руската компания ТМК трябва да получи договор за изграждане на българския участък. Като не участва в строителството, "Газпром" избягва въпроси, свързани с конкуренцията. Работата по сръбската част на проекта дори вече е започнала, съобщава РБК. Интересът на България към тясно сътрудничество с Русия се отрази и в дискусиите за възобновяването на строителството на проекта за АЕЦ "Белене". То бе преустановено през 2012 г. поради причини, свързани с разходите. В Брюксел има опасения за развитието на ситуацията, опасявайки се от по-нататъшно сближаване на традиционно ориентираната към Русия България с Москва.

Малко преди да се присъедини към Съюза, руският посланик в България шеговито нарече страната "нашия троянски кон в ЕС", припомня изданието. В София, поне в правителствените среди, се стремят да противодействат на това впечатление. Непосредствено преди посещението на Медведев генералният секретар на НАТО Столтенберг посети страната по поканата на премиера й Бойко Борисов. България е член на Алианса от 2004 г. насам.

През януари бе взето основно решение за подмяна на изтребителите МиГ-29 с американските F-16. Президентът Румен Радев осъди решението. Присъствието на НАТО в Югоизточна Европа е болезнен въпрос за Кремъл, но по-важно от въпросите за членството в НАТО е, че хибридната политика на Русия в региона ще пряк лост, какъвто може да бъде енергийната политика.

И още нещо - военният баланс на силите в Черноморския регион се оказва все пак в полза на Русия. Съответно покупката на изтребители едва ли щеше да е тема за разговор между Борисов и Медведев. Отношенията между София и Москва все пак не са лишени от напрежение. Благодарение на публикациите на изследователските портали Bellingcat и Fontanka са налице подозрения, че през 2015 г. руските тайни служби са отровили бизнесмена Емилиан Гебрев. Случаят може да се окаже свързан с този в Солзбъри, подчертават от редакцията, цитирани от economic.bg.