Съборетини, бараки и гаражи в обезлюдяващи се села стават фотоволтаични централи (СНИМКИ) 10.03 | 13:30

Съборетини, бараки, стари селскостопански постройки и всякакви подобни стават малки фотоволтаични централи в обезлюдяващи се села. Става въпрос за инсталации уж за лични нужди, изграждането на които се стимулира от законодателството у нас и в ЕС. В повечето случаи обаче тук иде реч за заобикаляне и възползване от нормативната уредба. За това алармира новият регионален мениджър на EVN за България Александър Сипек.

В периода между 1 октомври 2018 г. и 1 януари 2021 г. на територията на Югоизточна България, която се обслужва от дружествата на австрийската компaния, са изградени 405 такива малки покривни централи с мощност до 30 киловата. А други близо 300 са в процес на присъединяване. По принцип идеята на стимулите за тяхното изграждане е произвежданата електроенергия да се използва за собствени нужди на къщата. А когато домът няма нужда от толкова ток, той да отива в мрежата и да се използва от другите потребители. Като по този начин общата консумация в мрежата става "по-зелена". Но това са нещата на хартия. Според Сипек и колегите му от ръководството на "Електроразпределение Юг" в масовия случай става въпрос за злоупотреба и възползване от законодателството от страна на некоректни хора. В огромната част от случаите такива микроцентрали са изградени върху необитаеми къщи, които съответно нямат никакво потребление на ел.енергия. Така цялата произведена от соларните панели трябва да влезе в електроразпределителната мрежа. Самото ЕРП по закон е длъжно да присъедини такива микроцентрали, което за него е инвестиция, която обаче не се откупува във времето. Паралелно с това губи и НЕК, който трябва да плаща тока от тези покривни инсталации на преференциални цени.

Още по-фрапантно изглеждат нещата, когато такива слънчеви централи се монтират върху полуразрушени къщи. Или пък изобщо не са върху къщата, защото покривът й е рухнал или пък е в толкова лощо състояние, че не може да издържи тежестта. Тогава фотоволтаичните панели се поставят директно в двора или пък върху външната тоалетна, или върху стара полуразрушена селскостопанска постройка, само и само да ги има, отбелязва Сипек. Той казва също, че този бизнес явно е доста интригуващ, защото от дружеството наблюдават как хора купуват такива необитаеми и често полурухнали имоти в почти обезлюдени села, а след това в тях се появяват такива фотоволтаични централи.

Институциите, най-вече в лицето на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), не реагират на сигналите и жалбите на EVN, позовавайки се на закона, че ЕРП-то е длъжно да присъедини такива централи към мрежата. В същото време местните власти показват, че според кадастъра там има постройка, а щом има, значи може да се изгради и слънчева микроцентрала.

"Консумация на ток в такива имоти няма, съответно цялата произведена ел.енергия от тях трябва да се поеме от мрежата. Но тъй като става въпрос за малки или отдалечени села или вилни зони, там тя не е достатъчно мощна, за да поеме такива товари. Съответно ние трябва да инвестираме в тази мрежа, а възвръщаемост няма, защото в имота няма и потребление, нито в околните, или в някои случаи то е пренебрежимо малко", обяснява Александър Сипек.

Анализът на EVN показва, че въпросните 405 "покривни" фотоволтаици произвеждат годишно над 1.5 млн. киловатчаса ток. И само 1.3% от него се потребява за собствените нужди на имота, какъвто е принципът им и именно заради който изграждането им се стимулира в ЕС и България. "Т.е. всичките тези 1.5 млн. киловатчаса ток трябва да се пренася по мрежата", отбелязва Сипек. "И също така веднъж трябва да го превърнем от ниско напрежение в средно, а след това отново в ниско", допълва Калина Трифонова – член на УС на "ЕВН България". "КЕВР не ни дава да тълкуваме това покривна централа ли е, селскостопанска ли е, чиста търговия ли е... Така трябва да правим инвестиции, за да пренасяме произведената от тях енергия, вместо да вложим тези пари на друго място по мрежата, където има проблеми и реална нужда от тях", допълва още Трифонова. "Милиони сме инвестирали заради тези фотоволтаици", отбелязва от своя страна Александър Сипек.

На територията на "Електроразпределение Юг" от 1 октомври 2018 г. до началото на 2021 г. има въведени в експлоатация 405 броя покривни централи до 30 киловата, като общата им инсталирана мощност от 11 375 киловата. Паралелно с това допълнително активните такива покривни централи, чиито процедури за присъединяване още не са приключили, са 293 броя с обща планирана мощност 8290 киловата.

Като конкретни примери от ЕВН посочват няколко села в Старозагорско. В Биково например към момента 15 броя 30-киловатови присъединени към мрежата такива централи. В Питово са 16. В Полски Градец край Раднево пък са присъединени други 14.

Новият шеф на ЕВН отбелязва, че дружеството всяка седмица се занимава с кореспонденция с КЕВР и тези клиенти, но резултат няма и регулаторът винаги казва, че те трябва да бъдат присъединени към мрежата. От компанията са извели 3 основни причини, поради които такива фотоволтаични централи не могат да бъдат призъединени: Първата е, че реално не са покривни, панелите са монтирани извън сградата или пък самата тя е полуразрушена и няма как да се поставят отгоре. "Но КЕВР работи с документи, издадени от местните власти. В тях пише, че в имота има сграда. А то може да е съборетина, барака и т.н. Но щом в документите пише "сграда", нямаме много аргументи да спорим, че не е такава", обяснява Сипек.

Втората причина, поради която може да се откаже присъединяване, е дали соларната централа е изградена в регулирана или нерегулирана територия. КЕВР обаче не признава и този довод. Третият е, че панелите се поставят в зона, в която мрежата не може да понесе такова натоварване. Но и при този сценарий няма резултат, става ясно още от думите на Сипек.

В момента от дружеството подготвят писмо, в което да обяснят как в населени места, от които идват завления за изграждане и присъединяване на такива малки покривни соларни централи няма почти никакво потребление на ток и съотвтено няма нужда от такива фотоволтаици и произведения от тях ток. И че, ако собственикът на имота направи такава инвестиция, тази на "Електроразпределение Юг", за да го присъедини, ще бъде в пъти по-голяма. Съответно няма нужда от такава покривна централа. "Да видим как ще реагират клиентите и КЕВР", казва Сипек.