Химическата индустрия закъсва за специалисти 30.09 | 21:44

До 5-6 години химическата промишленост в България ще изпита сериозна необходимост от квалифицирани кадри. Към 2020 г. около 40% от работния и инженерен персонал в предприятията от този сектор ще се пенсионират, но няма да има кой да ги замести. Причината е, че повече от 10 години специализираните техникуми и университети у нас не изкарват специалисти.

За това алармира доц. Зорница Кирова от Бургаския технически университет "Проф. Асен Златаров" на пресконференция в Българска стопанска камара.

Проблеми с кадрите няма да имат само двете големи предприятия от химическата промишленост – "Лукойл  Нефтохим" - Бургас и "Приста ойл" - Русе, които получават подготвени инженер-химици от местните специализирани университети, посочва доц. Кирова.

През последните 3 години близо 5000 малки и средни фирми от сектора в страната са фалирали заради икономическата криза и очертаващият се все по-голям дефицит на работна ръка, показва анализът на камарата. Освен че са по-уязвими от кризата, те намерят по-трудно работници по специалността.

В химическата  промишленост у нас работят под 1% от всички заети в страната или  около 40 000 души. 20% от тях обаче са на възраст 55-64 години, а други 20% - между 45-54 г. Това е цяло поколение, което подлежи на пенсиониране и отрасълът ще остане без кадри, тревожат се учените-химици.

Все по-разпространено става  мнението, че закриването на професионалните техникуми у нас е грешка. 80% от студентите пък се обучават в професионални и научни направления, които нямат реализация.

В България на практика е ликвидирано средното професионално образование по химически технологии, смята доц. Кирова. Общо 19 за страната са професионалните гимназии, които би трябвало да подготвят такива кадри. От много години обаче никой не проявявал интерес към тях и постепенно учебните заведения закрили този профил. Останала само една гимназия – в Асеновград, където имало засилено обучение по химия и то само в една паралелка.  

Като неотложна задача пред държавата в секторния анализ се препоръчва спешно възстановяване още от следващата учебна година на химическите техникуми. Така първите около 300 квалифицирани кадри в страната могат да излязат още след 5-6 години, съветват учените.

Държавата трябва да стимулира  предприятията да инвестират в подготовката на свои квалифицирани кадри със средно специално и висше образование.

Системата се крепи само на студентите-задочници на възраст от 30 години нагоре, които след години работа в предприятията получават естествено желание за професионално израстване. Мнозина от желаещите обаче не можели да финансират следването си.

Според доц. Кирова предприятията в химическата индустрия трябва да получат преференции от държавата, за да поддържат финансово професионални династии на поколения квалифицирани служители, при които професията се предава от поколение на поколение в семесйството, както е било до преди 20 години.

Отрицателна роля към  химическите науки е изиграла и пресилената негативна кампания срещу тази индустрия като основен причинител на замърсяването на планетата.

Учените негодуват срещу това заклеймяване на химията, при положение, че тя е в основата на всичко, което ни заобикаля. Като пример за високо развита химическа индустрия те посочиха Швейцария, където вредните емисии от нея са под 2%, а делът й в БВП на страната е 40%.