Бизнесът в България застарява критично 30.01 | 17:51

"Бурното технологично развитие и особено навлизането на новите информационни технологии в живота на хората разсича непрекъснатата линия на поколенията и отваря пропаст между младите и по-възрастните генерации. Проучванията показват, че в България съществуват значителни различия между поколението основатели и поколението приемственици – различия, както в ценностите, така и в моделите и визията за развитието на бизнеса. Този разрив може да се окаже препъникамък в процеса на осигуряване на приемственост".

Това се казва в доклад на тема "Приемственост и поколенчески различия в бизнес елитите на Прехода", с автор Томчо Томов - ръководител на Националния център за оценка на компетенциите при Българската стопанска камара (БСК). Документът беше представен от автора си по време на научна конференция "Мобилност на елитите на прехода" (1989 -2017 г.). Докладът се основава на данни от международни изследвания и проучвания на БСК относно предприемачеството в България и приемствеността между поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес). 

В него се посочва още, че предприемаческата среда в България е сравнително по-слабо развита спрямо другите страни в преход. Изследванията показват, че се открояват две категории предприемачи - движени от възможност или движени от необходимост. Броят на движените от необходимост предприемачи, съставлява около една-трета от общия брой предприемачи у нас, което е твърде висока стойност в сравнение с много други държави.

В подхода на правене на бизнес се открояват също две групи предприемачи – едните са малка (20%), но елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са много по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с иновации и са насочени предимно към приспособяване и оцеляване.

За да се захрани българският икономически растеж, е важно да се идентифицират онези активни предприемачи, които разчитат на високи темпове на растеж и да бъдат подкрепени чрез регулаторни и други мерки, тъй като те са бизнес лидерите, от които се очаква да внесат нова динамика в икономиката. Както и да се разпространи иновационната култура сред втората група предприемачи и така да се разшири базата, от която зависи международната конкурентоспособност на българската икономика.

Като цяло, структурата на бизнеса в България е твърде раздробена и маргинализирана. Към настоящия момент са регистрирани около 1 млн. фирми, но само 45% от тях имат някаква икономическа дейност. Около 93% от активните фирми са микропредприятия (от 0 до 9 заети). Близо 6% са малките предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на средните и големите предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в рамките 1 %. През последните 6 г. са закрити общо 4085 предприятия – 85 големи, 1000 средни и 3000 малки.

Фамилният бизнес съставлява около 42% от всички частни български фирми. Семейните фирми осигуряват близо 20% добавена стойност към БВП на страната и около една трета от работните места. Специфичните потребности и потенциал на фамилния бизнес в България се пренебрегва и подценява от държавните институции.

Един от основните проблеми на фамилния бизнес е неговото трансформиране, своевременното предвиждане, планиране на унаследяването и осигуряването на плавен преход от едно поколение към друго. Според докладите на Европейската комисия приемствеността, предаването на бизнеса е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от жизнения цикъл на малката фирма и един от основните рискове във фамилния бизнес. Според международните проучвания, само около 40% от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто поколение и едва 15% достигат третото поколение наследници. Страните с развита пазарна икономика имат създадени традиции и култура в осигуряването на приемственост и се стремят да подпомагат този процес чрез проучвания, консултации, регулаторни механизми и пряка институционална подкрепа.

Този проблем е встрани от дневния ред на българския бизнес елит и държавните институции. Нещо повече, според проучване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнес елитът в България застарява в критични размери. Около 35-40% от собствениците, съдружниците, управителите и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още около 35% от тях наближават пенсионната възраст. Това е показател за липсата на доверие към следващото поколение и за липсата на готовност и желание за осъществяване на плавен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази тенденция могат да се окажат крайно неблагоприятни за българската икономика.