Близо 40% от колите в България - трошки 15.10 | 20:27

Освен в бедността, проблемът е и че преди години не са били въведени никакви екологични норми

Автомобилният парк в България прогресивно остарява. Това се наблюдава особено сериозно през последните години след настъпването на икономическата криза. Това стана ясно от думите на председателя на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП) Стоян Желев. От една страна количеството на новите автомобили непрекъснато намалява, но с още по-големи темпове се увеличава това на трошките.

Така например през 2010 г. 8.4% от регистрираните у нас автомобили са били на възраст до 5 години. През 2014 г. вече техният дял е паднал над 2 пъти и вече възлиза на едва 3.5 на сто. В същото време драстично нараства броят на много старите коли. Отново през 2010 г. регистрираните в България автомобили на възраст над 20 години са били 27% от автопарка. В момента броят им е нараснал с близо 45%. Така делът на трошките по родните пътища вече е 39 на сто, обясни Стоян Желев. "Това са изключително тревожни данни. Българският автопарк е в състояние на почти пълна разруха", коментира той.

Според Желев проблемът е не само в икономическото състояние в страната и бедността на хората, но и в липсата на активна държавна политика, която да възпрепятства вносът на коли на много години, които не само са стари и в не особено добро техническо състояние, но и не отговарят на никакви екологични стандарти. Съответно вредят сериозно на здравето на хората у нас. "Проблемът беше, че още преди години държавата не се зае да въведе някакви екологични норми при автомобилите в България. Вместо това в момента тези коли, които са най-нови и най-щадящи околната среда, се облагат с високи данъци, а старите, които замърсяват – с най-ниски", обясни Желев.

А разликата е огромна. Една кола, която отговаря на най-старата екологична норма Евро 1, изхвърля 600 пъти повече вредни газове спрямо друга, отговаряща на стандарта Евро 6, обясни Желев. "А спрямо тази, която няма Евро, разликата вече отива до 1000 пъти. А кой го диша това? - Нашите деца", каза още председателят на ААП.