България бутна Стената 31.08 | 15:01

Когато чуеш Pink Floyd по радиото и си на 25 години, си казваш "Стара, но добра група". Когато си на 25 години и видиш Роджър Уотърс на сцената на препълнения национален стадион да изпълнява Another brick in the wall с 15 български деца, усещането е съвсем различно.

Това е моментът, в който The Wall вече се издига пред теб и ти вече знаеш, че това не е типичният концерт, че това не е типичното рок шоу. Още щом първите акорди стигнат до ушите ти, разбираш, че в музиката на Роджър Уотърс се съдържа блясъкът на една особена философия.

Музиката на Уотърс е сама по себе си пропаганда, но в тази пропаганда избликва човечността. Тогава разбираш, че тази музика, това шоу, ефектите, падащият самолет, който се забива в стената, са създадени, за да заклеймят именно пропагандата на консуматорското мислене, именно идеята, че ти си просто един потребител.

Никога досега България не е виждала такова шоу, в което от музиката избликва идеология. The Wall е всъщност визията на Роджър Уотърс за неговия идеен свят, в който нищо не стои по-високо от човека - нито религията, нито лукса, нито вещите, нито сладострастието…

Навярно за българския почитател не е необходимо да се изреждат хитовете на Роджър Уотърс и Pink Floyd, достатъчно е да напомним само няколко от тях - Another brick in the wall, Comfortably numb, Mother и други.

Песни, от които посланието е, че Big mother is watching you, а не Big Brother.

The Wall е шоу, но също така тематиките, които се преплитат във визуалната показност, са сериозни. Достатъчно сериозни, за да заклеймят войната и тероризма, достатъчно сериозни, за да обърнат взора на хората към човешката драма, към урока за това колко е важен човешкият живот.

Тези, които са гледали The Wall на живо, разбират всичко това и навярно ще го помнят завинаги.

***

Мегаспектакълът The Wall е едно многообразие от идеи, които рикошират между персоналното и политическото, тесногръдието и отвореността към по-различното. Главното действащо лице в шоуто, някой си мистър Пинк Флойд, е рок звезда на границата на лудостта. Той е разглезен, нещастен, арогантен и неуверен.

Пинк се подиграва с феновете си, вцепенява се, преди да излезе на сцената. Той е отказващо да порасне момче, загубило баща си във Втората световна война, травматизирано от злонамерен учител и нетърпяща възражения майка. Всички тези въздействия го карат да се отдели от чувствата си, сякаш поставя стена между себе си и тях. Когато оглавява своята група, мистър Флойд се превръща в демагог фашист със слънчеви очила и кожен шлифер, перчейки се сред музикантите на заден фон, които носят нацистки униформи.

През 1979 г. легендарният албум "The Wall” представя катарзиса на една рок звезда, но Роджър Уотърс е силно притеснен за медийните отзиви и за това как ще бъде възприета формата на неговия бунт. В днешния си вариант The Wall се отнася много по-малко за самия музикант и много повече за недоволството му от злоупотребата с властта.