Влезем ли в еврозоната - настигаме по богатство напредналите страни 11.01 | 17:00

Разликата в богатството сред домакинствата в еврозоната е намаляло през последните пет години, докато нетното богатство се увеличи значително, показва ново изследване на Европейската централна банка, което може да съживи дебата за ролята на паричната политика в борбата с неравенството, съобщава Блумбърг.

Новите тримесечни сметки за разпределение на богатството, върху които ЕЦБ работи повече от осем години и публикува за пръв път тази седмица, имат за цел да предоставят информация за разпределението на богатството на домакинствата много по-често и на по-детайлно ниво, като свързват национални сметки с данни от проучвания на домакинствата.

Данните трябва да помогнат за по-добро разбиране на икономическата динамика на сектора и да позволят по-задълбочени вниквания в трансмисията на паричната политика и финансовата стабилност. Те също така могат да повлияят на бъдещата парична политика, отбеляза Блумърг.

Новите данни потвърждават относително високо ниво на неравенство в нетното богатство в еврозоната, но показват, че то поне леко е намаляло от 2015 г. насам.

Делът на най-богатите домакинства е намалял между 2016 г. и второто тримесечие на 2023 г., но все още надхвърля 43%. В същото време средното нетно богатство се е увеличило с приблизително 40%, посочва ЕЦБ.

Централната банка отдава намаляването на неравенството отчасти на факта, че собствениците на жилища, които представляват повече от 60% от населението, са се възползвали от по-високите жилищни цени. Така нетното богатство на домакинство се е увеличило с 27% през този период.

Успоредно с това нетното богатство на лицата, които не са собственици на жилища, е нараснало със 17%, главно поради нарастването на депозитите, наблюдавано през този период. Но това също означава, че последният спад в цените на жилищата може да доведе до обръщане на тези ефекти и отново да засили неравенството.

Като цяло нетното богатство на домакинствата в еврозоната се е увеличило значително през последните пет години с 29% или с около 13,7 трилиона евро, според данните на ЕЦБ.

Неравенството заема високо място в политическия дневен ред и след глобалната финансова криза търсенето на по-навременна, съгласувана и последователна информация за разпределението на богатството нарасна и новият набор от данни вероятно ще стане по-подходящ за паричната политика, тъй като неравномерното разпределение на богатството може да повлияе на трансмисионни механизъм на провежданата от банката лихвена политика.

За ЕЦБ и централните банки по света е чувствителен. През последните години централните банки по света бяха подложени на критики за предполагаемо увеличаване на неравенството с тяхната ултраразхлабена парична политика, която използваха за борба с глобалната финансова криза, кризата с дълга в еврозоната и с коронавирусната пандемия.

ЕЦБ твърди, че развитието на различията в богатството през последните няколко десетилетия се движи предимно от фактори извън нейния обхват и че паричната политика няма нито мандата, нито подходящите инструменти за разпределение по целенасочен начин.