ЕК дава на съд България заради неправилно въвеждане на директивата за достъп до адвокат 07.05 | 17:00

Европейската комисия (ЕК) дава на съд България поради неправилно транспониране в националните закони на Директивата относно правото на достъп до адвокат и на осъществяване на връзка при задържане, съобщават от Комисията.

От институцията припомнят, че през януари 2017 г. ЕК започна производство за установяване на нарушение срещу България поради непълно транспониране на Директива 2013/48/ЕС. След отговорите на България случаят е приключен през октомври 2023 г., но са установени допълнителни проблеми във връзка с правилността на транспонирането. Според Комисията България е транспонирала неправилно обхвата на правата по директивата, мерките относно ефективното участие на адвокат при разпит, както и правилата относно дерогациите от правото на адвокат в интерес на разследването.

През март 2024 г. Комисията изпрати на България официално уведомително писмо, като отговорът е бил достатъчен за някои от опасенията, но не по всички, поради което през октомври 2024 г. Комисията изпрати мотивирано становище, в което призова България да отстрани останалите проблеми. След анализ ЕК е на мнение, че България все още не е изпълнила изискванията съгласно директивата, поради което предявява иск срещу страна ни пред Съда на Европейския съюз.

ЕК дава на съд България, както и Гърция и Полша, за това, че не са транспонирали европейските правила относно таксите за изминато разстояние и винетките за ползване на пътната инфраструктура. Трите държави членки не са съобщили за транспонирането на мерките до крайния срок 25 март 2024 г. 

През май миналата година Комисията е изпратила официални уведомителни писма, последвани от мотивирани становища на 16 декември 2024 г., в които се предвижда двумесечен срок за отговор и предприемане на необходимите мерки. В отговорите си държавите членки са представили график за приемане на мерките за транспониранем, но към днешна дата ЕК не е уведомена за нито една мярка, поради което предявява иск пред Съда на ЕС срещу държавите.

Други процедури

Комисията е изпратила мотивирано становище до България, Белгия, Чехия, Естония, Испания, Латвия, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Финландия поради това, че не са транспонирали или са транспонирали само частично директивата за схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), както на правилата на СТЕ на ЕС, приложими за сектора на въздухоплаването. Крайният срок за транспонирането и по двете линии е бил 31 декември 2023 г.

Със схемата се укрепват действащите правила на СТЕ на ЕС, разширява се СТЕ, така че да обхване морския транспорт, намалява се количеството на квотите за емисии, определя се, че трябва да се разпределят по-малко квоти безплатно, като същевременно се увеличават средствата, които подкрепят декарбонизацията в рамките на схемата. Стъпката следва по-ранно изпращане на официални уведомителни писма. Сега държавите разполагат със срок от два месеца, за да отговорят и да предприемат необходимите мерки за пълно и правилно транспониране. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.

До изпращане на официални уведомителни писма на Белгия, България, Нидерландия, Полша, Португалия и Румъния е прибегнала Комисията поради това, че не са транспонирали измененията на 5-ата директива за капиталовите изисквания и на Директивата за лицата, подаващи сигнали за нередности. В 5-ата директива за капиталовите изисквания се определят пруденциални изисквания за кредитните институции, като акцентът се поставя върху управлението, надзора, капиталовата адекватност и управлението на риска. С Директивата за лицата, подаващи сигнали за нередности, се установяват правила и процедури за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на ЕС в ключови области на политиката в контекст, свързан с работата. Държавите трябва в срок от два месеца да отговорят и да отстранят посочените недостатъци, като в противен случай следваща стъпка е издаване на мотивирани становища.

Комисията освен това е изпратила мотивирано становище на България поради това, че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги по силата на Акта за цифровите услуги, както и поради това че не е определила правила относно санкциите, приложими при нарушения на посочения регламент. Държавите членки трябваше до 17 февруари 2024 г. да определят и оправомощят координатор за цифровите услуги. Цялостното прилагане на Акта за цифровите услуги е от съществено значение за гарантиране на пълната полза за потребителите и доставчиците на услуги в държавите членки, например за да се гарантира, че потребителите могат да подават жалби срещу платформи, посочват от Комисията. България разполага с два месеца, за да отговори и да отстрани посочените недостатъци, като при липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС.

Комисията е изпратила и мотивирано становище на 19 държави членки, включително България, поради това, че не са транспонирали изцяло Директивата МИС 2 (Директива (ЕС) 2022/2555) до 17 октомври 2024 г. Целта на Директивата МИС 2 е да се гарантира високо ниво на киберсигурност в целия ЕС. Тя обхваща субекти, извършващи дейност в критични сектори, като например обществените електронни съобщителни услуги, управлението на ИКТ услуги, цифровите услуги, управлението на отпадъчните води и отпадъците, космическото пространство, здравеопазването, енергетиката, транспорта, производството на продукти от критично значение, пощенските и куриерските услуги и публичната администрация. Страните разполагат със срок от два месеца, за да отговорят и да предприемат необходимите мерки или Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз, пише Инвестор.бг.