Европарламентът отказа да свали имунитета на Елена Йончева 15.02 | 18:29

Европейският парламент отхвърли с голямо мнозинство искането на главния прокурор Иван Гешев за отнемане на депутатския имунитет на Елена Йончева. В тайно гласуване снощи 418 евродепутати от 693-ма подкрепиха доклада на френския евродепутат Жил Льобретон, който обоснова, че искането на Гешев няма юридическа основа и преследва политически цели. 264-ма евродепутати го подкрепиха, а 11 се въздържаха.

Елена Йончева бе защитена аргументирано от крайнодесния Льобретон, който е от Националния сбор на Марина Льо Пен, пише "Сега". Това означава че вероятно политическата картина на вота е била пъстра и не е следвала класическото разделение на ляво и дясно.

Докладчикът посочва главния дефект на искането, отправено от Гешев, като използва латинския термин fumus persecutionis (преследване зад димна завеса), което означава някой  да бъде преследван със замаскирани цели. Европарламентът дава съгласие за отнемане на имунитет, само когато целите са чисто юридически и добре обосновани. От доклада личи, че Гешев е преследвал политически цели, а не както твърди "снемане на имунитета на Елена Йончева във връзка с разследване за престъпление по член 253, параграф 5 във връзка с параграф 1 от Наказателния кодекс (изпиране на пари)".

Льобретон забелязва следния дефект в позицията на главния прокурор: "досъдебното производство е започнато срещу нея (Йончева) едва на 31 август 2018 г., т.е. в момент, когато нейната политическа ангажираност вече е станала добре известна, докато твърдяното нарушение е станало през 2010 г., както и че подобно забавяне на действията не е обосновано по убедителен начин". Това означава, че Гешев не се е стремил да приложи закона срещу извършено престъпление, а е имал за цел да удари политическо лице, което се е изявило като опонент на тогавашната власт ("съдебното производство беше започнато след сигнал от двама депутати, т.е. политически опоненти на Елена Йончева").

Политическата интрига на Гешев е разобличена и във връзка с поведението на бившия премиер Бойко Борисов, защото са цитирани "документите, предоставени на Европейския съд по правата на човека, (които) разкриват, че телефонен разговор относно образуването на наказателно производство срещу Елена Йончева е бил публикуван на 12 юни 2020 г. от няколко български електронни медии, и (...) експертен доклад, приложен към преписката, стига до извода, че един от гласовете е този на българския министър-председател".

Всичко това, а и други изброени факти пораждат според докладчика "сериозни подоздрения относно евентуално намерение да се навреди на политическата дейност на Елена Йончева, и по-специално на нейната дейност като член на Европейския парламент, като в този случай фактът, че производството е образувано преди избирането ѝ за член на ЕП не е достатъчен, за да разсее подозрението". Крайният извод в документа е, "че в настоящия случай може да се предположи наличието на fumus persecutionis". Поради което Европарламентът "решава да не снеме имунитета на Елена Йончева".

"Благодаря на членовете на Комисията по правни въпроси за времето и вниманието, което отделиха на моя казус. Никога не съм поставяла под съмнение тяхната квалификация и опит при решаването на подобни случаи", каза Елена Йончева. Тя уточни, че правилникът на Европейския парламент не предвижда самостоятелно, лично отказване от имунитет от страна на самия евродепутат. "Европейските депутати нямат отделен имунитет – счита се, че той е общ за ЕП и обикновено се преценява дали свалянето във всеки конкретен случай ще се отрази на дейността на парламента като цяло", поясни Елена Йончева. В настоящия мандат на Европейския парламент от всички поискани имунитети има само още един отхвърлен случай – европейските депутати запазиха имунитета на бившия министър-председател на Белгия Ги Верхофстад.

Окончателното решение идва повече от две години след като през 2019 г. тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров инициира процедурата. Неговият наследник Иван Гешев обаче не оттегли искането и продължи да го поддържа. През това време членовете на Комисията по правни въпроси детайлно разгледаха казуса и представиха становището си в края на януари т.г. В комисията има евродепутати на повече от десет държави членки. Решението не подлежи на обжалване.