Еврото идва: ефекти и негативи 05.06 | 16:00

Мненията на финансисти

От iNews

Най-съществената крачка от членството на България в еврозоната е извървяна – страната ни получи официално потвърждение, че е изпълнила всички необходими критерии чрез оповестените на 4 юни конвергентни доклади на Европейската централна банка и на Европейската комисия. Но да отваряме шампанското още е рано – преди да стане 21-вата държава в еврозоната, на България ѝ предстои интензивен период от около 4 седмици, в които трябва да получи съгласие от 3 институции – Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), Европейския съвет и Европейския парламент.

"Този път трябва да бъде извървян до 8 юли, за да стане факт приемането на България в еврозоната. Засега няма сигнали, които да ни карат да мислим, че някой в тези институции може да е против влизането ни. Все пак има много забележки в доклада, има какво да се прочете и да се желае" – посочи пред БНР Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, бивш зам.-министър на финансите: "Много е важно какво ще правим през следващите години. Не бива да допуснем да не се повтори това, което стана след приемането ни в ЕС през 2007 г. Тогава страната изгуби инерция и спря да прави реформи. Напротив, трябва да ускорим структурните реформи, да има подобрения в институционалната и бизнес средата, призрачност и увеличаване на доходите".

Засега се движим по план – посочи със задоволство финансистът Николай Василев, бивш вицепремиер от кабинета "Сакскобурготски" пред Радио България.

"Това е следващата ни стъпка след приемането ни в НАТО, в Европейския съюз. Тогава вече ще се почувстваме в по-голяма степен първокласни европейци. Трябва да сме горди, че сме изпреварили 6 държави в ЕС, които не са в еврозоната защото не са покрили критериите" – каза пред Радио България икономистът, според когото членството на България в еврозоната има само позитиви застраната. "Познавам критиките на скептиците, но не приемам нито една от тях"– категоричен бе Василев. По думите му, самият факт на влизане в еврозоната е по-важен от опасенията, че държавата би могла да евентуално да задлъжнява с по-бързи темпове. Самият той е привърженик на по-резервираната бюджетна политика и поддържането на излишък, затова бе критичен по отношение на финансовата политика в последните няколко години:

"Това, че от 2021 г. изпуснахме юздите и се спуснахме по пързалката надолу, няма нищо общо с еврозоната. Просто оттогава ни управляват левичари и популисти", отсече Василев. 

Според доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН обаче основният проблем след влизането ни в еврото би бил фактът, че трябва да плащаме чужди дългове:

"Влизането в еврозоната не е свързано само с цени и по-големи харчове. Лично аз го свързвам с подчиняването на общите правила на еврозоната, които досега не бяхме длъжни да спазваме. Като за пример можем да дадем споделеният кредитен риск. Както знаете, в еврозоната всяка страна членка трябва да изкупува облигациите, които се разпределят на квотен принцип от съвета на ЕЦБ. И това са книжа, които са доказано ненадеждни", изрази опасенията си Сарийски.

Вдигането на данъците чука на вратата, прогнозира още той:

"Това, че ще забогатеем, също не е вярно. Направете си сметка как се движеше динамиката на доходите в Гърция, те се присъединиха към еврозоната при стандарт на живот сходен с нашия или малко по-висок. Ако ги измерваме по БВП на човек, те се доближиха до стандарта на ЕС, но в момента са пак колкото нас."

Приемането на еврото върви с полюсни реакции в обществото – от еуфория до пълно отхвърляне. Управляващите обаче са единни в оценката си – след докладите на ЕК и ЕЦБ предстои нашата страна да реализира една от своите стратегически цели. "Българското правителство е готово да въведе еврото от 1 януари 2026 г. Ние отдавна се готвим за този процес", посочи министърът на финансите Теменужка Петкова, а премиерът Росен Желязков изтъкна, че "трябва ва да има спокойствие в българското общество, предвидимост и прозрачност на процеса".

 


Водещи

Най-четени