Избираме в кои болници от ЕС да се лекуваме 30.11 | 12:52

От началото на следващата година можем да се лекуваме в страните от ЕС по избор. Това става възможно, след като депутатите приеха вчера на първо четене промени в Закона за здравето.

Реално новите права обаче ще влязат в сила, след като Министерството на здравеопазването пусне методика как и за какви дейности ще се плаща.

Евродирективата за трансграничните здравни услуги е в сила от 25 октомври.

Националните здравни системи на страните членки имат 30 месеца срок, за да въведат мерките в законодателствата си, става ясно от брошура на представителството на ЕК в София.

МЗ има готовност с две наредби, които ще влязат в сила след обнародването на променения Закон за здравето в "Държавен вестник”, увериха от ведомството.

От там коментират, че има реален шанс свободният избор на лечебни заведения в ЕС да бъде факт от Нова година.

Според задължителните нови правила всеки здравноосигурен у нас ще има право на избор в коя държавна или частна клиника в ЕС да се лекува, стига и тя да е сключила договор със здравноосигурителна институция в своята страна. Изключенията са за трансплантации, дългосрочни грижи и имунизации.

Пациентът първо ще плати лечението си, а след това здравната каса ще му възстанови сумата, която плаща на българските болници за същата дейност.

Разликата в стойностите обаче е огромна и ако човек избере германска болница за неврохирургична операция например, ще плати около 5000 евро. У нас ще му възстановят към 1000 лв, съобщава в. "24 часа".

Цените на медицинските дейности се изчисляват по-прецизно и разходите за всеки болен са различни. У нас тежки и леки случаи не се диференцират и клиничната пътека е с еднаква стойност за всички.

Лечението в чужбина по избор ще става с разрешения от НЗОК, която е единствената точка за контакт за трансгранично здравно обслужване за България. Определените от всяка страна точки за контакт ще информират пациентите за правата им.

В определени случаи, които се описват от МЗ в първата наредба по евродирективата, касата ще издава разрешения за лечение в чужбина. Спешната помощ в ЕС и занапред ще се получава по досегашните правила, уточниха от НЗОК. Това значи, че ако бременна пътува в страна от ЕС и започне раждане, ще бъде осигурена медицинска помощ.

Същото важи и за други неотложни дейности като химиотерапия, хемодиализа, кислородотерапия.

За планово лечение и сега е разрешено услугата да бъде предоставена в страна от ЕС. Това става със заявление за разрешение до НЗОК. Лечението не може да бъде отказано, ако у нас пациентът не може да го получи в приемлив срок.

Две комисии в НЗОК разглеждат молби за планово лечение в чужбина и за оказана спешна помощ. Те ще работят по сегашните правила до издаването на новите указания, свързани с евродирективата.

Над 35,5 млн. лв. са платени от НЗОК за медицинска помощ в чужбина за 2012 г. От тях 224 522 лв. са отишли за възстановяване на разходи на българи, които са си платили за медицинска помощ при престой в страни от ЕС. Останалите пари са за спешна помощ и планово лечение в чужбина.

Най-голямата изплатена сума до момента е за болнично лечение на стойност 203 530,69 евро, получено от мъж на 48 г.. Общо над 18,5 млн. лв. са платени за спешна помощ и планово лечение на българи в чужбина до 1 септември 2013 г.

С 464 663,90 лв. пък са възстановени разходи на българи, които сами са платили лечението си в ЕС.

Българите се лекуват най-често в Белгия, Германия, Франция, Испания, Австрия и Швеция, сочат данните на НЗОК.

Комисията по молбите за планово лечение в чужбина издава откази само ако националните консултанти по дадената специалност издадат становище, че същото лечение може да се проведе и у нас.

НЗОК дава разрешения или откази само за дейности, които финансира у нас. В останалите случаи молбите се подават в Комисията за лечение в чужбина към МЗ.

Според новата евродиректива българите ще могат да получават и извънболнична помощ по избор в ЕС, и то без предварително разрешение.

В такъв случай ще се подава заявка за възстановяване на сумата, платена в избраното лечебно заведение, у нас.

При какви условия ще плаща касата в подобни случаи обаче засега не е ясно, тъй като наредбата още се обсъжда.

От нея зависят и правилата за лечение на чужденци у нас.

Втората наредба, която следва от евродирективата, въвежда регламент за терапиите при редки болести.

От България се изисква задължително регистър на хората с редки болести и на специалистите, които се занимават с редки болести. Предстоят промени и в наредба 4 за изписването на лекарства. Рецептите трябва да се попълват по уеднаквен с ЕС начин, за да важат в европейските страни.

Германия плаща 1547 евро за раждане, у нас е 500 лв.

Лечението и престоят в болница в Германия се изчисляват по много сложна схема и цените варират според вида здравна застраховка, касата, която я поема, избраната болница и дори научната степен и позицията на лекуващия лекар.

Болниците и лекарските кабинети сключват договори със здравните каси за определен бюджет и разплащане. Този договор се базира на федералния закон за болниците и за грижата за болни или възрастни хора. В този бюджет влизат разходите за персонал и консумативи, които се изчисляват на базата на отминалата година.

Цената на лечението варира и зависи от това колко голяма е болницата и в какво финансово състояние е.

Отделно всяка провинция отпуска бюджет на болниците си според възожностите.