Кристин Лагард: Защо ЕЦБ промени лихвените проценти 08.06 | 16:00

Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи лихвените проценти. Ексклузивно за NOVA председателят на институцията Кристин Лагард обяснява причините и посочва какво още е необходимо да се направи, за да се върне инфлацията към равнище от 2% в средносрочен план.

 Ето какво каза Лагард за NOVA:

Преди две години започнахме да повишаваме лихвените проценти, тъй като инфлацията беше твърде висока. Сега положението се е подобрило. Макар че някои цени все още нарастват осезаемо, особено в сектора на услугите, като цяло инфлацията е отбелязала значителен спад. В момента тя е напът да достигне 2% догодина, а това е равнището, към което се стремим в усилието си да поддържаме ценова стабилност.

Отслабването на инфлацията дава възможност на ЕЦБ да понижи лихвените проценти. Затова в четвъртък намалихме основния лихвен процент с 0,25 процентни пункта от сегашните 4% – нивото му от девет месеца насам. Това означава, че за гражданите ще бъде по-евтино да заемат средства, а за фирмите – да вземат кредити за инвестиции.

Освен това решението ни бележи важен момент в борбата ни срещу инфлацията.

През юли 2022 г. започнахме да повишаваме лихвените проценти. Това беше част от етап, който експертите наричат "затягане" на паричната политика. Ако направим аналогия с автомобил, все едно шофьорът натиска педала на спирачката. Повишихме лихвените проценти с най-бързия темп досега – с 4,5 процентни пункта за малко повече от година. Предприехме твърди мерки, защото инфлацията беше нараснала твърде много, достигайки върхова стойност от 10,6% през октомври 2022 г.

Една от причините за този скок беше неоправданото нашествие на Русия в Украйна, което доведе до рязко поскъпване на енергоносителите и храните. Освен това за много предприятия се оказа по-трудно да си набавят необходимото оборудване, суровини и резервни части, а това задълбочи вече възникнали през пандемията проблеми.

Имаше обаче и реален риск хората да останат с впечатлението, че високата инфлация е новото нормално. Това би означавало фирмите да я използват като стандарт при определянето на цените, а работниците – при договарянето на заплатите. Тогава високата инфлация щеше да пусне трайни корени в икономиката.

Затова трябваше да направим всичко необходимо, за да предотвратим тази опасност. Наш дълг пред европейските граждани е да поддържаме инфлацията ниска и стабилна. Даваме си сметка за затрудненията, които нарастването на инфлацията и последвалите повишения на лихвените проценти причиниха на някои граждани и предприятия. Цената на кредитите за бизнеса и на ипотеките рязко се повиши. Всичко поскъпваше, но доходите – заплатите и пенсиите – изоставаха, поне първоначално.

Решителните ни действия доведоха до това, че високата инфлация не се задържа много дълго. През септември 2023 г. тя вече беше спаднала до 5,2%, приблизително наполовина на върховата стойност една година по-рано. Опасността гражданите да очакват висока инфлация също беше почти отминала.

Това ни позволи да пристъпим към следващ етап в политиката ни – етап на "задържане", в който запазвахме лихвените проценти непроменени, без да натискаме по-силно спирачката, но и без да я отпускаме. Бяхме уверени, че лихвените проценти понижават инфлацията, но въпреки това тя все още беше достатъчно висока, за да бъде основание за безпокойство. При тези условия щеше да е нецелесъобразно да започнем прекалено рано да понижаваме лихвените проценти.

Сега обаче наблюдаваме напредък по много фронтове. Инфлацията е спаднала до 2,6% – отново наполовина. В момента тя е напът да достигне 2% по-късно през следващата година. А паричната ни политика допринася значително за връщането ѝ към целевото равнище. И така, намалявайки лихвените проценти, взехме решение да отслабим рестриктивността на паричната политика.

Още обаче сме далеч от това да изтласкаме инфлацията от икономиката. Това няма да стане съвсем гладко. Нужни са бдителност, решителност и упорство.

Затова лихвените проценти ще трябва да останат рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури трайно ценова стабилност. Иначе казано, ще трябва още да държим крак на спирачката, макар да не я натискаме толкова силно като преди.

Бъдещите ни решения за политиката ще зависят от три фактора: дали ще продължим да наблюдаваме своевременно връщане на инфлацията към целевото равнище, дали ще отбележим цялостно отслабване на ценовия натиск в икономиката и дали паричната ни политика ще продължи да овладява успешно инфлацията. Тези фактори ще определят кога ще можем да отпуснем още спирачката.

Имаме голям напредък, но борбата ни с инфлацията не е приключила. Като пазител на еврото сме решени да осигурим ниска и стабилна инфлация в полза на всички европейски граждани.