Пеканов: Не ни е по силите независима парична политика, като в Румъния и Полша 05.06 | 14:20

4 юни беше исторически ден за нас. С влизането си в еврозоната България ще бъде по-сигурна и достойна в Европа. Влязохме в Шампионската лига, но може да сме последни, ако не се справим добре. Това каза пред НОВА  икономистът и бивш вицепремиер Атанас Пеканов.

"Най-страшните искания бяха да се откачим от валутния борд. В еврозоната вече ще бъдем представени там, където се взимат решенията по отношение на инфлацията, а досега само ги получавахме чрез ЕЦБ. Гуверньорите на всички банки в зоната се събират и решават, независимо от дела си на БВП.

В историята на ЕЦБ почти няма гласувания, рядко се стига до тях - само ако не се получи веднага общо решение. Димитър Радев ще участва в заседанията ѝ, които се провеждат на всеки 2 седмици, а на тях се решава каква ще е политиката на банката - например дали се вдигат или намаляват лихвите. Австрия е пример за малка страна, която успява да наложи гласа си в ЕЦБ, а БВП ѝ е само 2% от еврозоната", подчерта бившият вицепремиер.

Според публикувания на 4 юни Доклад за конвергенцията на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2024 г. насам България е постигнала значителен напредък по отношение на икономическата конвергенция с еврозоната.

"Тази положителна оценка на конвергенцията проправя пътя на България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната. Бих искал да поздравя България за огромната ѝ отдаденост да извърши необходимите корекции", заяви Филип Р. Лейн, който е член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

"Полша не иска да е в еврозоната, защото смята, че е твърде голяма икономика и е по-добре за нея да има независима парична политика. България обаче няма такава, заради валутния борд. Ние сме се отказали отдавна от финансов суверенитет. От ЕЦБ научаваме какви лихви да приложи БНБ. Румъния не иска еврото, защото техният гуверньор, който управлява от над 30 години, смята, че страната може да се справи с независимата си парична политика", коментира Пеканов.

Министрите от Еврогрупата и първите финансисти от ЕКОФИН в Люксембург трябва да се произнесат по докладите. Становище ще дадат и държавните и правителствени ръководители от ЕС по време на редовното заседание на Европейския съвет, което ще се проведе най-вероятно до края на юни. Ако през юли и те дадат зелена светлина, това ще означава, че България ще стане най-новият член на еврозоната. Тази среща ще се проведе на 8 юли. Изискването е предложението за въвеждане на еврото в България да се подкрепи с квалифицирано мнозинство.

По думите му хората с кредити няма да имат повишение в лихвите - с времето те дори могат да паднат. 

"Няма задължителен механизъм, по който една държава да спаси друга при дългова криза. Ако това се случи посредством заем, конкретната страна печели обратно пари. Сред икономическите позитиви от влизането в еврозоната са по-ниските транзакционни разходи - не плащаш пари за обмяна.

По-ниски ще са лихвите по държавния дълг, а контролът върху банковата система ще е по-засилен. Всички са по-богати от нас и изглеждат доволни, че са влезли в еврозоната. Най-добрият вариант е един месец да сме с двете валути, не шест или три, защото по-кратко време ще има объркване и ще се свикне", заяви Пеканов. 

Според оценката на ЕЦБ България е в рамките на референтните стойности на критериите за конвергенция и изпълнява законовите изисквания.