Планът "Юнкер" ще финансира само един български проект за скромните 38 млн. евро 13.04 | 17:08

От доклада на работната група в ЕК става ясно, че проектите на старите страни-членки са с най-големи шансове да усвоят инвестицията от 315 млрд. евро

От iNews.bg

България има шанс да получи финансиране по Плана "Юнкер" само по един единствен инвестиционен проект от общо подадените 18 български проекта в Европейската комисия. Той е на стойност от едва 38 млн. лв. при положение, че страната ни кандидатства за инвестиции от общо 3,5 млрд. евро по "Юнкер". На всичкото отгоре помощта е по съвместен българо-гръцки проект за изграждане на газова връзка между двете страни. Остатъкът от предвидената по стратегическия план на ЕС инвестиция от 315 млн. евро ще подпомогне икономиките на останалите 27 страни-членки на ЕС.

Това става ясно от Доклада на работната група за работа по проектите, които кандидатстват за финансиране от Плана за стратегически инвестиции на ЕС за периода 2015-2017 г., наречен на името на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, съобщи БГНЕС.

Планът предвижда допълнителните 315 млн. евро да бъдат инвестирани през следващите 3 години в реалната икономика на 28-те държави от общността. В работната група, която разглежда и одобрява проектите, са включени представители на ЕК, Европейската инвестиционна банка и на страните-членки.

За съжаление обаче България ще има шанс да получи едва 38 млн. евро от всичките тези пари и то по съвместния ни проект с Гърция за изграждането на междусистемната газова връзка между двете страни. По нея България ще може да получава природен газ, който ще се доставя до Солун по вода. Проектът е приоритетен за ЕС, защото ще подпомогне енергийната независимост на държави като нашата, които в момента получават газ единствено от Русия.

На 16 април на посещение в София ще пристигне зам.-председателят на ЕК Юрки Катайнен, който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентноспособността. Визитата му е част от роуд шоуто, с което се представя Планът за инвестиции в страните от ЕС. Катайнен вече е посетил с тази цел Германия, Хърватия, Чехия, Испания, Франция, Португалия и Кипър. Преди да дойде у нас той ще посети и Холандия.

 

Юрки Катайнен ще се срещне у нас с президента Росен Плевнелиев, премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев и министъра на икономиката Божидар Лукарски. Това става ясно от интернет-страницата на Юрки Катайнен в официалния сайт на ЕК.

От доклада на работната група, която на база на стратегическите приоритети на ЕС, вече е подбрала примерни проекти за финансиране, става ясно още, че интерконекторната връзка между България и Гърция би струвала 48 млн. евро, от които 38 млн. евро ще се отпуснат безвъзмездно по Плана "Юнкер"). В официална информация на нашето Министерство на енергетиката от март обаче индикативната стойност на газовата връзка е определена на 220 млн. евро. Разминаването би могло да се дължи и на това, че посочените от работната група данни в доклада за цената на всеки от проектите, са предварителни и подлежат на последващ преглед и изменение преди окончателното одобрение за финансирането им.

Нито един от останалите проекти, с които България кандидатства, засега не е сред посочените с шанс за финансиране. Нашите проекти са основно от областта на инфраструктурата, като изграждане на скоростни пътища между Видин и Ботевград и Русе-Велико Търново, магистралата София-Калотина, модернизация на ж.п. инфраструктура по направлението Русе-Варна и Карнобат-Синдел.

Страната ни кандидатства още за изграждане на нова електропреносна мрежа, подмяната на ВиК мрежата на 40 общини, а също и с проект за санирането на панелните блокове. В областта на обученията и иновациите кандидатстваме с проект за подпомагане на безработни студенти и развитие на бизнес в областта на информационните технологии. С част от проектите България кандидатства и по други финансови инструменти на ЕС – "Механизма за свързана Европа" и "Хоризонт 2020".

Планът "Юнкер" е обект на широк дебат в институциите на ЕС, включително заради решението, част от средствата за формирането на Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) да бъдат взети от "Свързана Европа" и "Хоризонт 2020". На 20 април се очаква Европейският парламент да разгледа предложението на Европейската комисия за регламент за създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EФСИ), чрез които реално ще се финансират проектите.

Инвестиционният план за следващите три години разчита преди всичко на частни инвестиции, основно чрез дългосрочно кредитиране. Гаранцията, която ЕС дава е в размер на 16 млрд. Евро, като от тях 3,3 млрд. евро са от "Свързана Европа" и 2,7 млрд. евро са от "Хоризонт 2020". Още 5 млрд. евро са гаранциите от Европейската инвестиционна банка. С тях се формира т.нар. ЕФСИ с размер от 21 млрд. евро. Целта е до 2017 г. тези средства да нараснат 15 пъти.

ЕФСИ вече събра над 25,5 млрд. евро, при това още преди да е стартирал. За момента от 28-те държави-членки на ЕС три са се включили с по 8 млрд. евро – Германия, Италия и Франция. Испания предоставя 1,5 млрд. евро, а на 7 април Люксембург обяви, че ще участва с 80 млн. евро. Участието на държавите-членки на ЕС не е задължително.

България обаче още не е внесла официална позиция в ЕК дали ще участва във формирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции. Според данните на Дирекция "Икономическа и финансова политика" при Министерство на финансите, работата на ЕФСИ трябва да стартира до средата на тази година. Тогава ще бъде изготвен и първоначалният списък с подходящите за финансиране проекти от стратегическо значение за ЕС.

Подадените проекти от 28-те държави-членки по Инвестиционния план на ЕС са над 2000, а общата им стойност е над 1,3 трилиона евро. От доклада на работната група за работа по проектите на Плана "Юнкер" става ясно, че най-големи шансове за финансиране имат поректите на старите държави-членки на ЕС. Българо-гръцката газова връзка е със символичен бюджет спрямо другите проекти на ЕС, които ще се финансират по Плана "Юнкер".

 

 

Водещи

Най-четени