„Равни на другите европейски народи...” 03.03 | 08:58
Отбелязваме Националния празник Трети март. 134 години от подписването на Санстефанския мирен договор

"Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа”
"Христо Ботев – "Моята молитва”
Историята ни е пълна със светли дати и тъжни дати. Това е историята на един народ, който повече от 1300 години се бори за своята Свобода, Съединение и Независимост. Почти във всеки месец, ще намерите ден, на който да възхвалим българщината и да се почувстваме "равни на другите европейски народи”.
Но има една дата, която, макар и бидейки противоречива, свети в българския календар с особена светлина, защото за народа ни, тя символизира неговото възкресение.
Днес, Трети март, е нашият национален празник – датата, на която се правят първите стъпки към утвърждаването на Българската държава.
Понякога се питаме – кое ни прави българи? Кое ни прави силни? Дали е нашият произход – та той е оспорван постоянно от учените, дали е нашата национална гордост, дали пък желанието да се идентифицираме с онези царе и ханове. Всъщност отговорът е във всичко това – в чувството да си част от народ.
Употребата това понятие, не е случайна, уважаеми читатели. Всички потръпнали при четенето на "История Славяноболгарская” са наясно какво се влага в него. Искрата, запалила народната свяст, толкова години не угасва, защото българите са съумявали да останат единни.
И дори през тъмните векове на робството – обрекло този народ "пет века да влачи хомота”, те са били народ. И този народ трябва да знае и да познава своята история, според завета на Хилендарския монах Паисий. И българите знаят, че първата победа в борбата за свобода, е чрез вярата – защото първият лъч на свободата минава през извоюването на независима българска църква.
Национално-освободителното движение постоянно се усъвършенства, но тук е редно да се отбележи, че българите просто спират да търпят "да ги смучат наши и чужди гости”. Дали и днес тези думи на Христо Ботев не звучат с особена актуалност?
В 1876 се случва едно от най-важните събития – връх в национално-освободителните борби. Априлското въстание. Може би затова и днес българите ходят в Панагюрище като на поклонение. Няма друг град, който да продължава битката с редовни войски на 20 април. Затова и там свободата се чувства някак по-истинска, по-достижима.
Димитър Страшимиров неслучайно казваше, че там, в Панагюрище, една държава стъпваше на своите нозе. Подвигът на въстаниците е чут и световната общественост реагира. Русия решава да се намеси за решаването на Източния въпрос.
Само за няколко месеца руски войски се разполагат на територията на България. За едни това е окупация, за други – освобождение. Но факт е, че благодарение на действията на руската страна се стига до подписването на Санстефанския мирен договор.
Документът е един от най-противоречивите международни актове. С него се създава автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Територията на новото княжество България обхваща Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово (Качаник) и Албания (Корчанско), част от Източна Тракия и Южна Добруджа.
И този договор е противоречив, защото е предварителен. На 13 юни Великите сили ще отнемат завинаги Македония и ще разделят българските земи.
Обикновено, когато отбелязваме Трети март, се връщаме назад към славното минало. Там търсим своите герои, може би защото съвременният българин не може да бъде герой в собствената си държава.
Виждаме героичното в сините очи на Апостола, в знамето, ушито от Райна Княгиня, в подвига на Шипченските опълченци. И може би това минало ни се вижда много по-светло от нашето европейско бъдеще.
И може би просто трябва да спрем да сравняваме свободата със салама, с интернет или със свободното придвижване на хора и стоки. Свободата е днес и тук, тя е като времето, за което говори Левски – променяме я, и тя нас. Но я има. И днес трябва да си спомним, че за българите тя е изконна ценност, най-светъл стремеж, мисия, богатство... Трябва да не забравяме, че "да бъдем равни с другите европейски народи зависи от собствените ни задружни сили” (В.Левски).
"Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази...”
"Иван Вазов – "Моите песни”
Водещи
-
Президентът: Хората, които се обявяват за най-големи демократи, са срещу демокрацията
Неразбираем е отказът да се проведе референдумът, който предлагам, написа във Фейсбук...
11.05 | 16:00
-
Костадинов: Уведомихме нашите т. нар. партньори, че управляващите фалшифицират инфлацията
Трябва да има референдум и затова се радваме, че президентът се вслуша в призивите на...
11.05 | 16:20
-
След поредна изневяра: Глория натирила младото си гадже?
11.05 | 15:30
-
Деница Сачева: Президентът няма за цел да пита, а да използва хората
"Още в сряда да влезе в пленарна зала за гласуване"
11.05 | 15:00
Най-четени
-
Честваме Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий
Вижте кой има Имен ден днес
11.05 | 08:37
-
Времето: И днес като вчера, но по-топло
До обяд слънчево, после ни чака дъжд, аксималните температури ще са между 18-22°С, в цялата...
11.05 | 09:00
-
Божидар Божанов: Още следващата седмица можем да отхвърлим референдума в пленарна зала
Според съпредседателя на ДБ това е "една от многото заблуди, които е направил президентът",...
11.05 | 14:00