„Цветарка“ на Смирненски реши съдбата на зрелостниците 28.08 | 13:50

"Цветарка" на Христо Смирненски реши съдбата на зрелостниците. "Дебне каменният град" по стихотворението на поета се падна като 41 въпрос на държавния зрелостен изпит по български език и литература, съобщават от МОН.

Зрелостниците можеха да избират между две възможности – да пишат есе или интепретативно съчинение върху творбата, която авторът е написал през 1922 г. Успешното представяне носи на зрелостниците максимум 30 точки.

Изпитният вариант и верните отговори ще бъдат публикувани на сайта на Министерството на образованието и науката след 14:00 часа.

3092-ма зрелостници бяха допуснати до задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература от есенната сесия.

Вторият задължителен държавен зрелостен изпит по предмет по избор ще е на 29 август. Номерът на варианта за него ще бъде изтеглен в 7:00 часа, в залата на петия етаж в МОН, и ще важи за всички предмети.

Най-предпочитаният изпит за втората задължителна матура е по предмета "География и икономика", следван от "Биология и здравно образование". Най-малко зрелостници са заявили, че избират да положат втори задължителен държавен изпит по химия, немски, испански и френски език.

На 1 септември ще е държавният зрелостен изпит по желание. Вариантът ще бъде изтеглен в 7:00 часа в пресцентъра на МОН. Държавните зрелостни изпити започват в 8:00 часа и продължават по 4 астрономически часа, а за зрелостниците със специални образователни потребности - по 6 часа.

Ето и самото стихотворение:

ЦВЕТАРКА

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна -
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния и гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.

И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити - глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.

А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

С погледа смутен и влажен на прокудена русалка,
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.

Върху стройното й тяло, върху младостта и цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.

И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.

Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити - дебне каменния град.