12 години от трагичната гибел на петимата български военни в Кербала 27.12 | 18:41

На 27 декември се навършват 12 години от трагичната смърт през 2003 г. на петима български военнослужещи вследствие на самоубийствена атака с камион-бомба срещу базата ни в иракския град Кербала. Други 27 души от българския контингент бяха тежко ранени при атентата.

Кървавият акт в иракската база отне живота на майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев, офицерски кандидат Антон Петров, офицерски кандидат Иван Инджов и офицерски кандидат Свилен Киров.

На 27 декември 2003 година, в 12.45 часа местно време (11.45 часа българско време) кола-цистерна се взривява в близост до оградата на район № "1" (Индия), където е щабът на българския батальон.

Тя пробива загражденията и се взривява в близост до оградата. Така причинява големи разрушения в лагера, където се намира щабът на нашия батальон. Разрушена е и сградата на щаба на батальона. Бойците от район "Индия" са евакуирани в друг район. Ранените - 27 военнослужещи, пък са евакуирани в Багдад, в полската дивизионна болница в Бабил и в медицинския пункт в българския батальон.

Анализът тогава показва, че около 12.45 ч., по сигнал от два поста в района на база "Индия" за явна заплаха за самоубийствен атентат с камион-бомба, северозападно от базата, караулът и групата за бързо реагиране откриват стрелба по движещия се камион.

"Въпреки успешните попадения и безжизненото състояние на лицата, намиращи се в кабината, камионът-цистерна продължава движението си по посока на сградата. По всяка вероятност цистерната е взривена дистанционно, като минута преди взрива базата е обстреляна допълнително с минохвъргачен огън и ръчна противотанкова гранатохвъргачка /РПГ/", се посочва в доклада на министерството на отбраната.

В резултат на взрива и мощната ударна вълна се срутва оградната стена, както и почти всички стени от северната страна на база "Индия". След около 10 минути е извършен подобен атентат и в центъра на град Кербала, непосредствено пред сградата на Кметството и в близост до сградата на местната полиция.

Петнадесет минути по-късно се извършва атентат и срещу Логистичната база на многонационалната бригада под полско командване, се казва още в доклада. Според анализа "при нападението българските военнослужещи са проявили висок професионализъм и хладнокръвие при неутрализиране на атаката и с действията си те са предотвратили по-големи загуби и разрушения".

След този ден пет български семейства не са същите - деца останаха сираци, родители останаха без синовете си, които никога няма да се приберат у дома.

В родното село Радовец на офицерски кандидат Иван Инжов никога няма да забравят трагичната гибел на техния съселянин. Площадът на селото носи неговото име, поставена е и паметна плоча в селския парк, където често хора от селото се спират да поднесат цветя и да се помолят за душата на Иван.

Близки, приятели и колеги почетоха в Русе паметта на загиналите преди 12 години български рейнджъри в база "Индия" в Кербала. Сред жертвите бе и офицерски кандидат Антон Петров от Русе, който загина само две седмици, след като навърши 26 години, предаде БГНЕС.

За поредна година на гроба му се поклониха бойните му другари от 68-а бригада "Специални сили" в Пловдив. С едноминутно мълчание и падане на колене присъстващите отдадоха своята почит към героизма на българските военнослужещи.

В словото си бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада "Специални сили", припомни, че "където и да се намира българският военнослужещ – у нас или по света, когато воюва, го прави под български флаг и в интересите на България". Лелята на Антон Петров – Нели Станчева, цитира откъс от дневника на рейнджъра, който сякаш е предчувствал ранната си смърт.

"Не мисля, че ще остарея и това не ме интересува. Аз изживях един пълен живот. Аз наистина направих всичко и ако утре умра, не давам за това и пукната пара", е написал Антон.

"Коледните празници вече не са същите", каза майката Иванка Петрова. Въпреки това тя и семейството на офицерски кандидат Валентин Донев, загинал в Ирак през май 2005 г., са украсили символично като коледно дръвче елхата, засадена до гробовете на двамата военнослужещи. За да пази жива паметта на Антон.

Изпращането на български военен контингент в състава на Многонационалните сили в Ирак беше регламентирано от Решение на 39-тото Народно събрание от 29 май 2003 г. за "разрешаване участието на Република България в четвъртата фаза на операцията в Ирак – "Стабилизиране и възстановяване", и изпращането и разполагането на пехотен батальон от Българската армия и на отделни военнослужещи на територията на Ирак под централното командване на САЩ и командването на Многонационалните сили.

В Многонационалните сили в Ирак участваха пет пехотни батальона, всеки от които в състав до 500 кадрови военнослужещи при шестмесечни ротации. Българският контингент бе включен в състава на Многонационалната дивизия "Център-Юг" под полско командване със задачи да осигурява реда и да подпомага възстановяването на граждански обекти в района на гр. Кербала, а от есента на 2004 г. - в провинция Дивания.

Следващото 40-то НС през 2006 г. разрешава изпращането на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагер "Ашраф" в състав до 155 военнослужещи. Той бе закрит и затова от 13 юни 2008 г.парламентът разреши контингентът да изпълнява хуманитарна мисия по охрана на задържани лица, преминаващи програма за реинтеграция в обществото в база "Кропър" - Багдад, за времето от 15 юни до 31 декември 2008 г. включително.

Или за целия период на участие в операцията в Ирак - от 22 август 2003 г. до края на 2008 г., България е участвала с 11 контингента с обща численост 3 367 души. За издръжката, транспорта и оборудването на българските контингенти на операцията в Ирак са изразходвани 155,343 млн. лв. Жертвите, които дадохме в хода на операцията са 13.

"Атентатът в Кербала е поука за Българската армия, но никой не искаше това да се случи", каза за Фокус генерал-лейтенант Симеон Петковски, бивш зам.-министър на отбраната.

"Атентатът в Кербала беше един трагичен случай. Момчето на име Алексей, което спаси командира си, лягайки върху него, коментира, че грешката се изразява в липсата на подготовка. Ние не очаквахме такова нападение. Вие знаете, че тогава един снайперист успя да убие шофьора на камиона, за да не се взриви в сградата. Ако това се беше случило, последиците щяха да бъдат още по-големи. Всички бяхме покрусени и тържествено изпратихме жертвите в Централния военен клуб, но всичко това беше една много тъжна история”, спомня си ген. Петковски.

Според него обаче инцидентът е можело да бъде избегнат, ако са били взети всички мерки за безопасност. "Просто нашите хора не са предвиждали, че това може да се случи. След атентата военнослужещите се преместиха в другата база и взеха всички мерки, но вече беше късно. За случилото се изприказваха много приказки, но дано не се случи това втори път”, коментира той.

Генерал Петковски е категоричен, че командирът на полската дивизия, под чието командване е бил българският батальон, е бил длъжен да вземе всички мерки. "И нашият командир на батальона не е очаквал такова нещо”, добави той.

"Все пак Българската армия добре се готвеше и всички наши момчета, които заминават за мисии, са добре подготвени. Те са едни от най-подготвените войници, макар че не са участвали в сражение, но са били в точките, където има опасност да бъдат унищожени”, допълни Симеон Петковски.