130 години от Съединението на България 06.09 | 09:49

Пловдив е център на честванията на 130-та годишнина от Съединението на България. Тържествата ще започнат по традиция с международния маратон "Съединение". Стартът е в 09.30 часа в град Съединение, а финалът и награждаването е в 12.00 часа на едноименния площад в Пловдив, предаде агенция "Фокус”.

40-ят международен маратон, които е с дължина 24 километра, ще се проведе под патронажа на кметовете на Пловдив и Съединение.

Отбелязването на Деня на Съединението продължава в 10.00 часа в катедралния храм "Света Богородица", където ще бъде отслужен тържествен молебен от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. Непосредствено след това ще бъдат поднесени цветя на признателност пред паметника на Захари Стоянов в града и на паметната плоча на загиналия на 6-ти септември 1885 година - майор Райчо Николов.

За пловдивчани и гостите на града в са предвидени и много забавления. От 12.30 часа на площад "Стефан Стамболов" ще се състои концерт на духовия оркестър на Пловдив, а от 17.00 часа ще започне и представянето на "Биг бенд Пловдив". От 19.00 часа пред Военния клуб в града на тепетата, комитет "Родолюбие" ще представи традиционната възстановка на събитията от 1885 година. Половин час по-късно в Регионалния исторически музей, ще бъде открита изложбата "Съхранената памет за Съединението от 1885 г. в българските музеи, архиви, библиотеки и частни колекции".

Кулминацията на честванията ще започне в 20.30 часа на площад "Съединение", където ще има тържествена заря - проверка. Слово ще произнесе президентът на републиката Росен Плевнелиев.

На много места в страната ще се проведат редица инициативи по отбелязването на годишнината от това така важно за страната ни събитие.

След Берлинския конгрес от 1878 година България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. Така през 1880 година е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия.

През есента на 1885 година двете части на страната се обединяват. Съединението на Княжество България с Източна Румелия се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат, който е подкрепен от българския княз Александър I Батенберг. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение".

През февруари 1885 година начело на революционния комитет застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.

След разпокъсването на територията на страната от Берлинския договор борбата за пълно национално освобождение и обединение е основен стремеж на българския народ. Подготовката за обединението на Княжество България и Източна Румелия започва още от есента на 1885 година. Подкрепа и участие към каузата взимат и висши военни. На 6 септември бунтовници стигат в Пловдив и свалят от власт назначеният от султана генерал-губернатор Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявено Съединението.

То е посрещнато с радост от българския народ. Международната общност обаче не се съгласява с извършеното обединение. Съединението получава своето дипломатическо и международно признание, едва когато е подписана българо-турска спогодба и Топханенския акт на Великите сили, а сливането на Княжество България и Източна Румелия е утвърдено окончателно с признаването на българската независимост през 1908 година.