136 хил. по-малко с право на глас 25.10 | 10:30

Наближава краят на предизборната кампания за местните избори в неделя, а вече всеки втори българин е твърдо решил да отиде да гласува за кмет, общински съветник, кмет на район или кмет на населено място (село), предаде БГНЕС, позовавайки се на последните данни от изследване на социологическа агенция "Тренд".

Изборите ще се проведат в два тура – първи тур на 27 октомври, в който се избират кмет и общински съвет, и втори тур на 3 ноември за кметове в населените места, в които никой от кандидатите не е избран с повече от 50% от подадените валидни гласове в първия тур.

Мандатът на всички кметове, общински съветници, кметове на райони и кметове на кметства е четиригодишен. В общинското управление има и населени места с по-малки кметства, в които има кметски наместници, но това не е избираема длъжност и те се назначават със заповед на кметовете на по-големите населени места. Така в неделя в някои общини избирателите ще гласуват четири пъти наведнъж – за кмет, за общински съветници, за районни кметове, и за кметове на населени места (села).

На тези избори за общински власти няма да може да се гласува машинно, след като такъв тип гласуване отпадна от Изборния кодекс още през месец юли с мотива, че за гражданите ще е твърде сложно да гласуват за местни власти чрез машина. На местни избори по традиция не се разкриват избирателни секции в чужбина.

За да може един гражданин да гласува на вота в неделя, той трябва да е живял (тоест, да има постоянен или настоящ адрес) най-малко 6 месеца преди изборите в населеното място, в което гласува. Хора с увреждания могат да поискат да упражнят правото си на вот в подвижна кутия.

Общият брой на избирателите, които ще имат право на глас на вота, е 6 227 901 души, като те са със 136 хиляди по-малко спрямо вота през 2015 г., когато право на глас имаха около 6 363 000 българи.

36 251 е общият брой на кандидатите за различните позиции в общината – кмет и общински съветник. За кмет на населено място (село) ще се гласува в 1 968 кметства в страната, като сега те са по-малко в сравнение с 2014 г., когато са били 3 188.

29 493 българи ще се борят за място в общинските съвети в страната, за кметове на общини ще може да се избира между 1 254 души, а кандидатите за кметове на кметства са 5 041. Едва 463 души са кандидатите за районни кметове, но малкият им брой се определя от факта, че само три големи града в страната – София, Пловдив и Варна, са разделени по райони. На практика само в тези градове ще се гласува за четири кметски длъжности наведнъж.

Най-много са желаещите да станат кмет на София и Пловдив, като за столицата се борят 19 кандидати, а за Европейската столица на културата – 14.

В 397 кметства има само по 1 кандидат за кмет, което значи, че там изборите са напълно предрешени, тъй като кандидатите нямат конкуренти.

66 формации ще участват във вота наесен, от които 59 партии и 7 коалиции. Този път участниците в местните избори са по-малко спрямо 2015 г., когато българите можеха да избират между 71 партии и 3 коалиции.

Бюлетините за местния вот вече са разпределени по Общинските избирателни комисии, като са съхранявани на сигурно място, а МВР ги охранява денонощно с цел да няма нерегламентирани посегателства над тях. Тиражът на всички бюлетини за страната е 17 257 800, като за общинските съветници са напечатани 6 900 000. Същият е и тиражът по отношение на бюлетините за кмет на община; а за кметовете на райони в София, Варна и Пловдив са отпечатани 1 858 100 броя бюлетини. Пак толкова са и за гласуване в населените места (села) – 1 598 500. Цената за дизайн, отпечатване, хартия, мастило, доставка и транспорт на всяка една от милионите бюлетини, струва на данъкоплатеца по 30 стотинки на брой. Бюлетината за общински съветници, особено в големите градове, ще трябва да се прегъва четири пъти, за да влезе в урната, а и за да се опази тайната на вота.

По традиция бюлетините са отпечатани на бяла непрозрачна хартия, като на гърба й има място за печатите, които се слагат от членове на секционните избирателни комисии. Първият се поставя при подаването й на гласоподавателя. В долния й ъгъл отново присъства 8-цифреният сериен номер, който се откъсва по перфорацията след гласуването, а после се слага вторият печат на гърба й. И тази година останаха притесненията, че листата с общински съветници може да бъде много объркваща за възрастните хора, например, след като в нея присъстват имената на десетки кандидати за съветници. И тази година законодателят е предвидил опция гласоподавателите да осъществят правото си на вот, без да гласуват за някого, като в бюлетините отново присъства квадратче "Не подкрепям никого". От ЦИК напомнят, че гласуването трябва да се извършва само с химикал със син цвят.

За първия тур на вота в неделя са регистрирани 9 неправителствени организации и 735 упълномощени наблюдатели, които ще следят изборния процес. 21 пък са международните наблюдатели, като те са от две международни организации – парламентарната асамблея за черноморско икономическо сътрудничество – ПАЧИС, и 18 наблюдатели от Естония. Регистрирани са и 4 официални социологически агенции с общо 722 души анкетьори.

Тази година държавата заплаща по 100 лв. възнаграждение на председател на СИК, на зам.-председател и на секретар – по 90 лв., а на останалите членове – по 80 лв. Спрямо предходните общински избори надниците са скочили почти двойно, а изплащането им ще започне седмица след провеждането на изборите.

За първи път сумата за вота е в размер на близо 71 млн. лева, – в сравнение с миналите местни избори, тези ще са с над 20 млн. лв. по-скъпи на данъкоплатците.

Въпреки заканите на държавата да облекчи приемането на изборните книжа след края на вота, след задълбочени дискусии бе решено в столицата те отново да се приемат в зала "Арена Армеец". Тази година, обаче, там ще бъдат обособени три пункта за приемане на документите, като надеждите на членовете на СИК и ОИК са да не се повтори заложническата драма от 2015 г., когато членове на комисии бяха заключени 52 часа в залата и пишеха SOS-есемеси с молби за помощ.

До неделя е напълно забранена предизборната агитация в държавния и общинския транспорт, както и във всички държавни и общински учреждения, институции, предприятия и в търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала. Остава и забраната да се унищожават предизборни материали на участници в местния вот; а агитационни плакати могат да се лепят само на определени от общините места.

Посланията в предизборната кампания могат да се водят само и единствено на български език, гласи Изборният кодекс. Всяко нарушение на това изискване ще бъде санкционирано с глоба от 2000 до 5000 лв. за всяко отделно провинение.

В събота по традиция е ден за размисъл, което означава, че всякакъв вид предизборна агитация е напълно забранена. Под ударите на закона, обаче, не може да попадне агитация, направена в събота, във Фейсбук, например, тъй като според регламента социалната мрежа не е дефинирана като "медия".

След приключване на битката за местната власт всички кандидати, партии или коалиции са длъжни в 7-дневен срок да премахнат агитационните си материали, иначе ги грози глоба от 1000 до 5000 лева.

Почти всеки втори българин със сигурност ще отиде да гласува на вота тази неделя, като 55% от българите вече твърдо са решили за кого да гласуват, сочат най-новите данни в изследване на социологическата агенция "Тренд". Явно е, че предизборната кампания мобилизира гласоподавателите, защото в идентични изследвания през септември процентът на заявилите категорично желание да гласуват, е доста по-малък. Ясна мобилизация в последните седмици има и сред привържениците на три от основните партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, сочи ще изследването. Всеки четвърти българин, обаче, все още се колебае дали и за кого да гласува, като социолозите от "Тренд" забелязват спад на колебаещите се и увеличение на решилите да дадат гласа си.

Почти всички социологически агенции са единодушни, че София ще избере кмет на втори тур. Към момента е ясно и че Общинският съвет в столицата ще бъде съставен от много шарен спектър от политически формации и в него ще присъстват 10-11 политически сили. Данните показват, че ГЕРБ ще имат най-голяма група, но ще са далече от формиране на мнозинство и доминация в местния парламент. Това ще направи взимането на решения много трудно, но пък ще засили диалога и предлагането на нови идеи за управление на града.

Сред най-оспорваните битки на изборите ще бъде тази на вота в София, където за кметското място в Общината се борят 19 души. Въпреки големия брой кандидати, само петима участват масово в предизборните дебати – Йорданка Фандъкова, Мая Манолова, Борислав Игнатов, Борис Бонев и Ангел Джамбазки. В надпреварата се впуснаха и личности като актьора Тончо Токмакчиев, бащата на тенисистката Сесил Каратанчева – Радослав, и Тодор Славков.

Най-много желаещи да са районни кметове има в районите "Красно Село” и "Овча купел”, за където има по 18 кандидата. Най-малък е интересът към "Кремиковци”, където в изборна битка ще влязат 8 претенденти. По 16 кандидати ще се борят за кметското място в "Слатина”, "Лозенец”, "Искър”, "Младост”, "Студентски” и "Люлин”.

Традиционно с наближаването на изборите заваляха и жалби от различни политически партии за купуване на гласове, като точната бройка на жалбите вероятно ще бъде оповестена официално от Централната избирателна комисия на финала на предизборната кампания в петък. До момента арестувани и обвинени за търговия с гласове са петима души от Несебър, сред които кандидати за кметове и общински съветници от града и от Свети Влас. Като ръководител на организираната престъпна група пък е обвинен кандидат-кмет в града, съобщи в сряда министърът на вътрешните работи Младен Маринов.

Заради намалената на един лев партийна субсидия от месец юли насам, политическите партии са свили значително бюджета, който дават за предизборни събития, отразяването им в медиите и за изготвяне и излъчване на предизборни клипове. Така, според изследване на Института за развитие на публичната среда, за първите 20 дни от кампанията политическите субекти са похарчили общо 1 334 411 за медийно отразяване – спрямо минали години сумата остава сравнително много малка. Институтът следи 43 национални и регионални медии – 11 телевизии, 3 радиостанции, 16 вестника и 13 информационни сайта и агенции, които са сключили (и обявили официално пред ЦИК) договори с партиите. Според статистиката на експертите в Института ВМРО-БНД продължава да инвестира най-много средства в кампанията си – близо 300 хил. лв., като това е близо трикратно увеличение спрямо старта й. На второ място се нарежда ДПС с над 145 хил. лв., а на трето – БСП за България с договори за 140 хил. лв. ГЕРБ продължава да е на четвърто място със 115 хил. лв., похарчени за предизборни събития, участия на кандидатите, и излъчвания на клипове.