2013-а – година на протестите в България 30.12 | 10:55

Много събития белязаха 2013 г. Определено обаче, събитията, които ще влязат в учебниците по история и плъзнаха в медиите по целия свят, са тези на масови демонстрации и протести... През цялата година.

Как започна всичко?

В края на 2012 г. сметките за ток бръкнаха в джоба на потребителя. Протестите от зимата на 2013 г. започнаха в края на януари тази година и обхванаха над 30 града в България.

Първоначално, породени от високи сметки за електричество и насочени срещу електроразпределителните дружества, протестите се насочиха срещу политическата система въобще. Изблици на насилие между правоохранителните органи и протестиращите на 19 февруари 2013 г.в София доведоха до оставката на дясноцентристкото консервативното правителство на България, водено от Бойко Борисов.

Силен белег остави самозапалването на Пламен Горанов, предизвикало широк обществен отзвук.

Първите протести започнаха на 28 януари в Сандански и Благоевград. Те почти веднага прераснаха в разнопосочни масови политически протести, насочени както срещу високите цени на тока и електрическите компании, така и срещу политическата система и управлявалите след 1989 политически класи.

Някои протестиращи настояха за свикване на Велико народно събрание, а други демонстрираха за продължаване на работата на 41-то Народно събрание.

Във Варна и Пловдив на сградите на централите на електроразпределителните дружества бяха нанесени материални щети. Медиите постоянно съобщаваха и за подпалени служебни коли на ЕРП-тата.

При сблъсъци покрай протестите имаше десетки ранени и арестувани.

Самозапалиха се и изгоряха 3-ма души.

Хиляди граждани от цялата страна, в това число София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Шумен, Благоевград, Сандански, Силистра, Ямбол, Гоце Делчев, Белене, Монтана, Добрич и Кърджали се вдигнаха на протест.

В София протестът започна от сградата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, където като ресорен министър Делян Добрев излезе, за да говори с демонстрантите. Той обаче бе замерян със снежни топки.

На 17 февруари протестът вече обхващаше над 35 града а протестиращите са над сто хиляди.

Освен в столицата, протести продължават да се провеждат в Пловдив, Варна, като в морската столица излизат над 30 хиляди души. Демонстрации има в Бургас, Русе, Велико Търново, Шумен, Благоевград, Сандански, Силистра, Ямбол, Гоце Делчев, Монтана, Добрич, Кърджали, Дупница, Хасково, Кнежа, Раднево, Свиленград, Стара Загора, Кубрат, Разград, Левски, Плевен, Ботевград, Самоков, Ловеч, Перник, Петрич, Кюстендил, Враца, Видин, Сливен и Пазарджик.

В много от тях шествията и демонстрациите прерастват в гражданско неподчинение. Блокират се ключови пътни артерии, кръстовища и магистрали, а камъни, бутилки, яйца, картофи, домати и други са хвърляни по колите на жандармерията и по сградите на енергоразпределителните дружества, Министерството на икономиката и по Народното събрание.

Събитията обаче не спират.

На 18 февруари вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков подаде оставка. Министър-председателят Бойко Борисов обаче все още няма намерение да подава оставката на кабинета. Привечер до Народното събрание и на бул. "Христо Ботев” се стига до сблъсъци между протестиращи и полиция.

На 19 февруари протестите продължават и в деня на честването на годишнината от смъртта на Васил Левски, когато напрежението в София ескалира. Първоначално демонстрантите се събират пред Народното събрание и на Орлов мост. Привечер около паметника "Левски” се състои честването на годишнината от смъртта на Апостола. На мястото присъства президентът Росен Плевнелиев, премиерът Борисов обаче не се появява.

Достъпът до събитието е ограничен от полицейските части и жандармерията. Протестиращите са възпрепятствани да положат цветя пред паметника на Апостола и това доведе до гневни реакции от тяхна страна. Те обградиха района около монумента, скандираха "мафия", "оставка", "еничари".

На 21 февруари оставката на правителството е приета с 209 гласа "за", 5 гласа против и 1 въздържал се. Минути след приемането на оставката, премиерът Бойко Борисов съобщи новината, че тогавашният лидер на ДПС Ахмед Доган е подготвял покушение срещу него, позовавайки се на материал на Националната разузнавателна служба, постъпил като сигнал от друга "партньорска служба".

На 24 февруари бе организиран Национален протест. По официални данни по улиците на големите градове в страната излязоха над 100 000 души. Само във Варна, по данни на МВР, броят на демонстрантите е около 50 000.

В деня на Националния празник на България, 3 март, в който се чества 135-тата годишнина от Освобождението на България, граждани от цялата страна излязоха на национален протест.

Във Варна на мирно протестно шествие излязоха между 50 000 и 70 000 души, те заплашиха с гражданско неподчинение, настояваха за оставка на кмета и освобождаване на Варна от групировката ТИМ.

На 12 май се провеждат предсрочни парламентарни избори, след което е съставено правителството на Пламен Орешарски. Масовите демонстрации срещу новия кабинет обаче са политизирани и яхнати от някои десни формации. Масовите протести срещу кабинета започват на 14 юни с името ДАНСwithme. Причината, предизвикала тази масова демонстрация, е изборът на депутата от ДПС Делян Пеевски за ръководител на ДАНС. За избора му със "за” гласуват депутатите на БСП и ДПС.

Назначаването на Пеевски, предизвиква възмущение и в президента Росен Плевнелиев, който на специална пресконференция казва, че е изчерпал кредита си на доверие към кабинета на Орешарски и се чувства излъган.

На 17 юни се стигна до ексцесии пред централата на партия "Атака”, където се сблъскват протестиращи срещу кабинета и привърженици на партия "Атака”, включително и лидерът Волен Сидеров.

"Протест на правосъдието” беше организирана по повод 24-годишнината от 10 ноември. Тогава протестите срещу кабинета Орешарски получава нов тласък.

На 12 ноември група, нарекла се "Ранобудните студенти” от цялата страна се събира в 10.30 часа пред НС, за да извърши окупация на сградата. Арестувани са най-малко петима.