5 часа дебати за изборните правила: Местан обвърза агитирането на турски с мисията на Кирил и Методий 10.03 | 14:42

Депутатите разглеждат на първо четене в пленарна зала 14 проекта за изменение на Изборния кодекс, внесени от всички парламентарни групи. След повече от 5 часа дебати Народното събрание реши да продължи дискусията в зала до гласуването на законопроектите. По правилник на първо четене депутатите подлагат на гласуване целите закони, а не текст по текст. Припомняме, че ресорната правна комисия подкрепи 10 от внесените законопроекти, а 4 отхвърли.

ГЕРБ предлагат намаляване от 30 на 21 дни на предизборната кампания, затворниците с по-леки присъди да имат право да гласуват и да се въведе отделен избирателен район "Чужбина", за да не се бави отчитането на местните резултати. Заедно с Реформаторския блок (РБ) пък предлагат електронно дистанционно гласуване по интернет.

Реформаторите обаче настояват въвеждането на дистанционното гласуване да стане чак от 2018 г., докато от ГЕРБ искат да се въведе експериментално и резултатите от него да не се зачитат.

Патриотичният фронт предлага гласуването да стане задължително. Агитационните материали по време на избори да струват до 2 лв., искат Патриотите. За негласувалите без обективна причина пък да има глоби – спиране на социалните помощи за 3 месеца или глоба от 50 лв. Това се подкрепя от "Атака", която пък предлага само завършилите основно образование да имат право на глас, т.е. повечето роми да бъдат лишени от конституционното им право.

От БДЦ и АБВ са внесли поправки, свързани със смяна на състава на ЦИК, при промяна на представителството на партиите в българския и европейския парламент. Групата на БДЦ настоява председателят, зам.-председателите и секретарят на Централната избирателна комисия (ЦИК) да се избират от Народното събрание. В сега действащото законодателство ЦИК се назначава с указ на президента за срок 5 години след консултации и по предложение на парламентарно представените партии.

БСП предлага със закон да бъдат определени лица, отговорни за обезпечаването на изборните комисии с техника и консумативи, а също и поправки, свързани с назначаването на членове на секционните избирателни комисии и регистрацията на партийни наблюдатели. Според вносителите така ще се гарантира честността на изборите, а част от предложенията на депутатите от ДПС са свързани с коригиране на прекалено ниския праг, който е предвиден в действащия закон за валидността на преференциите.

Част от предложенията на АБВ касаят въвеждането на машинното гласуване. Според тях на предстоящите избори трябва да се предвиди машинно гласуване в 5000 избирателни секции, а от 2018 г. – във всички избирателни секции на територията на България.

От ДБГ в Реформаторския блок предлагат забрана за агитиране на служителите от вероизповеданията. От своя страна пък ДПС и независимите депутати Георги Кадиев и Лютви Местан искат да се узакони агитацията на майчин език, но да се прави със синхронен превод на български. Предложение принципно беше отхвърлено на първо и второ четене от ресорната правна комисия.

Според съпредедателя на ДПС Четин Казак правото да бъде използван друг език, освен официалния, по време на предизборната кампания, съществува във всички европейски държави. "Има права, които се дават, но има права, които са основни и фундаментални. Те не се дават, а са общопризнати права от световната общност. Някои от тях са гарантирани и на европейско ниво чрез европейските документи за защита на правата на човека", заяви Казак.

Лютви Местан пък аргументира това право с мисията на славянските братя Кирил и Методий, които са отстояли пред католическата църква в Рим правото на всички народи да се молят на Бога на своя роден език.

"Къде е Свети Константин, наречен Философ, къде сме днеска ние. И ако наистина имаме разум, това ограничение трябва да отпадне. Ще прави чест на българската демокрация да изпревари решението на съда в Страсбург. Отношението към този въпрос е основно мерило за нивото на демокрацията в България", заяви бившият лидер на ДПС Лютви Местан.

Той показа от трибуната платежното нареждане, с което на 25 февруари тази година е превел по сметката на НАП 2200 лв. глоба, наложена му от областния управител на Разград, затова че при откриването на кампанията на ДПС миналата година си е позволил на майчин език да поздрави присъстващите по повод най-големия мюсюлмански празник.

Депутатът от Патриотичния фронт Славчо Атанасов обаче напомни, че "тук не става въпрос за Бога, а за избори. "Няма нищо лошо, когато се молиш на Бога си, да се обръщаш с майчиния си език, но тук, г-н Местан, не става въпрос за Бог и за религия, а става въпрос за изборен кодекс. Ако слушам вашата теза, това значи, че трябва да променим Конституцията. В нея много ясно е записано, че официалният език в България е българският език. Какво по-официално от това, да се провеждат избори в една държава", репликира представителят на Патриотите.

Председателят на водещата парламентарна комисия – правната, която отговаря за промените в Изборния кодекс – Данаил Кирилов от ГЕРБ, аргументира предложенията на партията си.

"В правната комисия обсъждахме 14 законопроекта, 10 от тях бяха подкрепени на първо четене, 4 не бяха подкрепени. Множество са предложенията. Нашият законопроект, който е на ГЕРБ, има над 100 предложения. Предложили сме предизборната кампания да бъде намалена от 30 на 21 дни, за да намалим отегчението на избирателите и да могат партиите да се дисциплинират при провеждането ѝ. Предложили сме и създаване на 32-ри многомандатен изборен район (МИР) "Чужбина". Така българите зад граница ще имат възможността да изразят волята си за имена в отделна листа, което да повиши тяхната активност и да преодолее изкривяването на пренасянето на гласове от външния вот в националното разпределение на мандати. Предложили сме да остане пропорцията от 7% за преференциален вот, но отнесена към различна база, а това да бъде броят на действителните гласове за съответната листа. Това според нас значително ще повиши необходимия брой, за да може една преференциално предпочетена кандидатура да пренареди листите.", каза Кирилов.

Той призова депутатите "да гласуват по съвест" предложението на Патриотичния фронт за въвеждане на задължително гласуване. "Тук би следвало всичките 240 народни представители обективно и самостоятелно да гласуват, съобразно личните си преценки. Действително деликатен е този въпрос до толкова, доколкото това е гарантирано основно право в една демократична държава. Има колеги, които се притесняват, че не е допустимо едно право да се превръща и в задължение. Но пък имаме конституционни анализи, които обосновават да се спази конституционното изискване", посочи шефът на правната комисия.

"Задължителното гласуване издига в по-голяма степен легитимността на избраните органи и осмисля понятието демокрация като форма на управление на целият народ. Задължителното гласуване ще повлияе върху мащаба и обема на финансирането на политическите партии и ще елиминира възможността маргинална група да предопредели резултатите от изборите. В България маргиналният вот е обект на покупко-продажба, с която се деформира общия вот на избирателя”, мотивира предложението съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов. И допълни, че освен в Белгия, Гърция и Люксембург, задължително гласуване има във Франция и Италия.

Относно предлаганите глоби за неупражняване на вота, Симеонов каза, че първата санкция - лишаване от социални помощи за срок от 3 месеца, ще се налага от кмета на общината, а втората – от 50 лв., ще е от ЦИК и ще се реализира от областният управител.

Патриотите предлагат още в страните-членки на ЕС българските граждани да могат да гласуват в нарочно разкрити секции, а в страните извън ЕС това да става в дипломатическите мисии - консулства и посолства.

"Предлагаме и изменение, свързано с ограничаването на купуването на гласуване чрез предметни награди, като те бъдат ограничени до 2 лв. т.е. агитационните материали на съответната политическа сила да бъдат 2 лв., уточни Симеонов, цитиран от Фокус.

"АБВ ще подкрепи текстовете, които повдигат въпросите за задължителното и електронно гласуване в Изборния кодекс", каза от трибуната депутатът Лъчезар Никифоров, като изтъкна, че и неговата партия е внесла промени за подобряване на изборния процес.

"АБВ въведе тон за въвеждането на машинно гласуване и беше сред първите политически сили, които обсъждаха задължителното и електронното гласуване. Ще подкрепим законопроектите, които повдигат въпросите за активната регистрация и задължителното гласуване. АБВ подкрепя дискусията по подобряване на изборния процес. В голяма част от законопроектите има предложения, които заслужават подкрепа, но има и такива кои се взаимно изключват”, посочи той.

БСП е против задължителноо гласуване на избори, защото така се нарушава основното конституционно право, обяви представителят на "БСП лява България" Чавдар Георгиев. "Правото на избор трябва да е много ясно гарантирано и да се реализира свободно при провеждане на изборните процедури, така както са регламентирани”, заяви той.

Според левите местните избори през октомври 2015 г. са били пример за "лоша изборна практика", за което било виновно управляващото мнозинство. Тодоров представи предложението на БСП за промени в Изборния кодекс, което по думите му е свързано с "ясна законова регулация на изборния процес".

"Предлагаме изменения в отчитането на изборния резултат. Предлагаме да се върнем към старото правило - един избирателен протокол на изборните секции, а не както е досега – два. БСП лява България ще подкрепи всички предложения свързани с по-ясното провеждане на изборния процес - машинно преброяване, както и всички предложения, които водят до предотвратяване на манипулации при изборите, но ще се противопостави на идеите, които няма да доведат до свободната позиция на избирателите. Против сме електронното гласуване”, отсече депутатът от БСП.