69% от българите недоволни от политиците ни 14.11 | 16:00

В пореден месец, наситен с публични скандали, провокиращи обществено негодувание, отчитаме тенденция на засилващи се негативни оценки за посоката на развитие на страната. Три към едно е съотношението между дела на критично настроените (69%) и тези с положително мнение (23%). С високи нива на песимизъм (57% от всички) са и очакванията за бъдещето на страната. Като цяло, младите българи продължават да са по-малко негативно настроени за развитието на страната и на домакинството си. Това се посочва в анализ, базиран на национално-представително проучване финансирано и проведено от "Маркет ЛИНКС" сред 1032 лица над 18 години в цялата страна. Анкетата е осъществена между 15 и 24 октомври 2018 г

Картината на институционално доверие продължава да се характеризира с високо степен на критичност от страна на българските граждани. Народното събрание отново е в дъното на класацията с над 5 пъти по-висок дял на гражданите, които нямат доверие. Изключение от общата картина са Омбудсманът и президентската институция, които остават на другия полюс с доверие, надвишаващо няколкократно недоверието в тях. Трябва да се отбележи продължаващата тенденция на повишаващо се доверие към институцията на Омбудсмана, като очакваме тя да продължи да се развива.

Общественото недоволство продължава да се проявява и в негативното отношение към българските политици (69% от всички), а положителната оценка е едва 9%. Индексът на съотношението между позитивните и негативни нагласи остава в отрицателната част на скалата за всички политически сили. Напрежението в страната през последните месеци се отразява в нивата на доверие към ГЕРБ, които спадат до 30%, а недоверието вече е над 60%. Анализът на резултатите води до извода, че одобрението в ГЕРБ е спаднало от юни до сега с (-7%). Плътно зад тях е БСП със сходни нива на доверие и недоверие. При "Обединените патриоти" може да се отбележи значителен спад спрямо юни месец тази година. Към момента Движение 21 е с найвисокият, макар и с негативен индекс, сред извънпарламентарно представените политически сили. Все още младата и по-слабо разпознаваема коалиция Демократична България получава одобрение от около 8% от избирателите, докато 60% са негативно настроени.

Отливът на електорална подкрепа към основните политически сили през последните месеци се затвърждава и през октомври. Разликата между ГЕРБ и БСП намалява до 2,1% на база всички. На база гласуващи, двете основни партии имат практически еднакъв резултат. ДПС и ОП потвърждават парламентарното си присъствие при евентуални скорошни избори. Демократична България остава с относително високо ниво на електорална мобилизация и е с реалин шанс за преминаване на парламентарната бариера. ПП "Воля" за пореден месец е силно ограничена и не събира нужната електорална подкрепа, за да бъде част от следващото Народно събрание.