8 март е празник за над половин България 07.03 | 20:01

Над половината население на България утре ще трябва да почерпи. На 8 март празник имат над 3.676 млн. граждани на страната. Толкова са представителките на нежния пол у нас, показват данните на Националния статистически институт. Както по цял свят, жените в България са повече от мъжете. Техният дял в общото население на страната е 51.4%. Представителите на силния пол пък наброяват над 3.477 млн.

Според последните данни на статистиката на всеки 100 мъже у нас се падат по 105.7 жени. По този показател България изпреварва Евросъюза, където средно на 100 представители на силния пол се падат по 104.9 дами.

Статистиката сочи още, че българските живеят повече от българите. Средната продължителност на нежния пол у нас е 78 години. При мъжете пък тя е 71.1 години. И двата пола обаче изостават сериозно спрямо останалите европейци. Средно в ЕС продължителността на живота на жените е 83.6 години, а на мъжете – 78.1 години.

Освен, че живеят по-дълго, българките са и по-образовани от българите. Тенденцията е валидна от много години насам. И въпреки, че делът на висшистите както при дамите, така и при кавалерите се увеличава, представителките на нежния пол продължават по-често да имат диплома от университет. През 1995 г. висшистките у нас са били 20.7% от тогавашното население в България. Висшистите пък са били 16.7 на сто от българите. 20 години по-късно диплом за висше образование у нас имат вече 39.9% от дамите, докато делът на кавалерите е нараснал до 24.8 на сто.

През последните десетилетия НСИ отчита и някои любопитни факти за дамите. Така например с няколко години се е увеличила възрастта, на която българските сключват първи брак. Докато през 1995 г. това е ставало средно на 24.1 години, през 2015 г. българките минават под венчилото за първи път на 27.8 годишна възраст. Паралелно с това нашенките са започнали да раждат първото си дете по-късно. В средата на 90-те години на ХХ в. това се е случвало средно на 22.2 години. През по-миналата година българките стават за първи път майки на 26.9 години. Паралелно с това се увеличават сериозно и броят на жените, които раждат дете без да са сключили брак. През 1995 г. 25.4% от случаите са попадали в тази категория. През 2001 г. делът им нараства на 42 на сто, а през 2015 г. доста над половината деца са извънбрачни – 58.7%.

Средният ръст на българската жена според статистиката е 163 см. По този показател тя не се е променяла между 2008 и 2014 г. Това обаче не важи за теглото й, като през този период дамите у нас са качили лекичко – по кило и половина. През 2008 г. средното тегло на българката е било 65.5 кг, докато през 2014 г. то вече е 67 кг. Увеличава се и делът на жените с наднормено тегло, като преди 3 години те са били 14.2%.

Българските жени са били активни в обществото още от средата на XIX век. Първото женско дружество у нас е основано през 1857 година в Лом. Първата дама лекар у нас е д-р Тота Венкова, която се дипломира като медик през 1886 г. Тя не само работи в епоха, когато е немислимо жена да практикува тази професия, но и проправя път на всички дами след нея, които мечтаят за образование, професия, място и признание в обществото.

Българка е и първата жена в историята на света, участвала в мисия на бойната авиация. Това се случва по време на Балканската война. На 30 октомври 1912 г. Райна Касабова, която тогава е на 15 години, лети като пилот-наблюдател над Одрин и хвърля позиви за прекратяване на бойните действия.

Отбелязването на 8 март в България започва през 1911 г. Първоначално в тесен кръг, но само след 4 години вече е организирана и първата публична проява. Официален празник става в средата на XX век.