Агенти в расо: Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф 30.01 | 11:58

Държавна сигурност, ФБР и родна шпионка "ухажвали" духовника

От Диана Цветкова

Държавна сигурност и ФБР в игра на котка и мишка на американска земя, където български емигранти и духовници са работели за разузнаването на САЩ, а други са сътрудничели на родната ДС – тази картина разкрива досието на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. И американските и българските служби обаче са били подозрителни към представителя на Българската православна църква (БПЦ).

Осветяването на митрополит Йосиф не е изненада за никого, след като още през 2008 г. той призна, че е сътрудничил на комунистическите тайни служби и поиска прошка от хората, на които е навредил.

Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия е сътрудничил на бившата Държавна сигурност в продължение на десет години. Досието му се състои от две папки, основно със сведения за него от други агенти и справки от ръководилите го щатни служители. Част от материалите са засекретени.

Йосиф е "работил" последователно за VI управление и за Първо главно управление на ДС под псевдоними "Николов" и "Зографов". Вербуван е през 1980 г. в явочна квартира "Берьозка".

Тогава той е приел с охота бъдещите си задачи, с изключение на една. "Не се отнесе обаче със същото въодушевление към изказаното от мен желание да ни информира за някои негативни прояви, процеси, тенденции и явления в средите на БПЦ, като заяви, че е много трудно човек да бъде "слуга на двама господари", отчита ръководилият го служител, когато съобщава как е преминала вербовката на духовника.

Признанието на тогавашния епископ, както и донесеният от друг агент за него – че "смятал, че трябва да се служи преди всичко на Бога, а после да се мисли за дребните човешки работи", карат службите да бъдат особено предпазливи. ДС е следила кореспонденцията му и го проверявала чрез паралелна агентура.

Докато е бил в България, най-често за Йосиф е донасяла агент "Елица", която е имала за задача да се сближи с него и да информира службата за поведението му. "Елица" очевидно успява, въпреки че, както духовникът признава, в началото на познанството им я мислел за "слушалка". Още след първото си сведение "Елица" получава задача да не отбягва срещите с него и да изяснява интереса му към нея. Скоро след това тя донася в стил "една приятелка ми каза, че "по "женския въпрос" бил предпазлив, но не и неподатлив".

Самият Йосиф е съзнавал, че службите следят всяка негова стъпка и се стараел да бъде предпазлив. В разговори с "Елица" по телефона я е молел да не назовава имена, а самият той използвал кодови думи.

Така, например, наричал митрополит Неофит "оня дългия", Синода – "Управлението" и т.н. За друг случай "Елица" донася, че икономката на Троянския манастир си мислела, че игумена Йосиф се занимава с магия, понеже веднъж го заварила сам в църквата да чете някакво листче, което после изгорил на пламъка на една свещ.

Коравосърдечен, "много суетен", отдаващ голямо значение на парите и мечтаещ да получи софийско жителство и да си купи къща в Бистрица – така изглежда тогавашният секретен сътрудник "Николов" в очите на "Елица". Ръководилият го служител обаче вижда други качества. Честен и сериозен, с добри възможности и дисциплина, "правилно разбира какво е мястото на църквата при социализма" и "положителното му отношение към органите на ДС се утвърждава" – с тези мотиви "Николов" преминава в Първо главно управление на ДС и се превръща в агент "Зографов".

Преди да отиде в САЩ, където оглавява Акронската епархия, агентът преминава специално обучение и получава парола за връзка. При нужда щял да бъде потърсен от оперативен работник с думите: "Извинете, не сме ли се виждали с Вас на тържествата в Рим през 1980 г.", на което трябвало да отговори: "Мисля, че се познаваме с Вас от Световния конгрес на мира през 1980 г. в София".

В САЩ "Зографов" трябвало да се бори за запазването на БПЦ в страната (по онова време отделни наши църкви са преминавали към Американската православна църква – б.р.), да наблюдава хората от поверената му епархия и т.нар. "вражеска емиграция". Сред съветите, които получава, преди да замине са "да води нормален начин на живот, без да проявява излишен интерес към неща, които не влизат в преките му задължения" и "да не се предоверява на никого".

От САЩ "Зографов" докладва, че в почти всички църковни общини имало хора, които поддържали връзка с ФБР, а в Индианаполис пък членове на нашата църква работели за американското разузнаване. Почти винаги след среща на оперативни работници с американски граждани или църковни служители, ФБР отивало при съответните лица, за да получи "информация за нашите интереси". Така например "интерес" към работата на митрополит Йосиф са проявили шефът на ФБР в Кливланд и този в Акрон.

Няколко години след като заминава за Америка, "Зографов" получава няколко писма, подписани от Дякон Софрони (ДС), с предупреждения, че е в опасност и съвет да се върне в България за известно време, защото трима души от терористичната организация "Хан Крум" подготвят убийството му. Едно от писмата гласи "Тройката на българската антикомунистическа организация са започнали своята дейност. Тръгнали са по твоята следа с лоши намерения. Заминавай за София. Стой там, докато получиш съобщение за връщане. Бъди сигурен, че тройката ще бъде ликвидирана в най-скоро време. Д.С.".

"Зографов" информира родното разузнаване за състоянието на църквите в САЩ и Канада, за свещениците и членовете на църковните настоятелства там, за отцепилите се от БПЦ, като дава информация къде какво влияние имат. Точно в такива сведения част от информацията е засекретена по член от закона, според който не се оповестяват документи, чието разкриване би увредило интересите на страната ни в международно отношение или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице.

Водещи

Най-четени