Акад. Воденичаров: Още 1 млн. българи искат да напуснат страната 26.11 | 16:35

"Никога в своята история родината не е била изправена пред такива предизвикателства. На нас ни трябва единение и толерантност. Нацията е силна, когато е единна". Това заяви акад. Стефан Воденичаров, предаде БГНЕС. Ние разбираме единението не като помирение по отношение на историческите събития и факти, а като обединение около общи цели и приоритети за бъдещето развитие и просперитет на България. Това заявяват от инициативата "Национален събор за единение на българите", която проведе среща в Народния театър "Иван Вазов". Инициативата за единение, чийто автор е бившият председател на БАН академик Стефан Воденичаров, е подкрепена от 33 организации и много интелектуалци, общественици, индустриалци. Сред тях личат имената на проф. Михаил Неделчев, акад. Дамян Дамянов, акад. Антон Дончев, акад. Благовест Сендов, акад. Георги Марков, бизнесменът Красимир Дачев и др. "Не можем да стоим безучастни към това, което се случва в обществото и държавата. Имаме дълг към нашите предци и бъдещите поколения", заяви в обръщението си акад. Воденичаров. Той припомни, че промените преди 3 десетилетия са дали надежда на българското общество, но разочарованието от неуспехите, предателствата и ограбването дойдоха бързо. "В резултат днес имаме един обезверен, отчаян и изгубил инстинкта си за солидарност народ. Българите не са уверени в своето бъдеще. Страната напуснаха 2 милиона предимно млади хора. Това са инициативни личности, на които не беше даден истински шанс. Последните проучвания на общественото мнение показват, че още 1 милион български граждани между 18 и 65 години искат да напуснат страната", предупреди акад. Воденичаров. Според него, ако стоим безучастни, ще се сбъднат прогнозите за стопяването на българската нация. Той заяви, че в продължение на 4 години общественици, учени и индустриалци са работили върху националните цели, които са представени на правителството, парламентарно представените сили и българи от цялата страна. "Голяма част от хората, с които разговаряхме смятат, че това могат да бъдат целите на България. Програмите, които са със срок 20-40 години, трябва да постигнат едно всеобщо одобрение. Много български граждани ще станат техни съавтори и по този начин ще ги почувстват като свои. Искаме да покажем на политиците решения как България да върви напред и да бъде успешна", каза акад. Воденичаров.

Той е категоричен, че "миналото трудно може да ни обедини". "Няма да е лесно. Трудно може да се постигне обединение около цели, но трябва да го направим. Трябва истински да повярваме в себе си и да работим за устойчивото развитие на България. Никога в своята история родината не е била изправена пред такива предизвикателства и опасности. На нас ни трябва единение и толерантност, да загърбим различията и пристрастията, защото нацията е силна, когато е единна", призова акад. Воденичаров. Лицето на младата българска демокрация от началото на прехода Лиляна Панделиева заяви, че един от най-големите проблеми, пред които е изправено българското общество днес, е масовото невежество и функционалната неграмотност на бъдещото поколение, което в момента се обучава в училищата. Според нея това е една от причините за нарастващата агресия на всички нива. Проф. Велислава Петрова, млад и успешен български учен генетик в престижен британски университет, призова да се публикуват всички дипломи на политиците и хората, които заемат управленски длъжности, за да се види какъв ценз имат и дали отговарят на изискванията за заеманата от тях длъжност. Според нея би било добре също така министерствата да излизат с доклад за постигнатите цели през годината, които да са достъпни в интернет за всички граждани. Бизнесменът Красимир Дачев подчерта, че тяхната инициатива за единение е дългосрочен проект и не е свързана с президента или политическите партии. "Национален събор за единение на българите" предлага да се организира всенародно допитване за приемането на "Национална стратегия за единение". Тя трябва да включва следните предложения: 1. Да се инкриминира насаждането на остра конфронтация сред обществото, която подкопава националното единство и българската държавности и обслужва чужди интереси. 2. Да се изключат от обществения и политически живот носителите на корупция. Лустрация за политиците на всички нива обогатили се от престоя си във властта. 3. Да се създаде Институт за национална памет, който да направи обективна оценка на дейността на архивите на органите на държавна сигурност от 1925 г. досега. 4. Да се запази надпартийния характер на инициативата и да се създаде "Съвет на старейшините", включващ личности с безспорен авторитет и признание в обществото. "Националният събор за единение на българите" предлага допитването да се проведе през 2019 г. Едновременно с него да се организира всенародно обсъждане на документа на българските учени, индустриалци и общественици "Възгледи за националните цели и приоритетите за устойчиво развитие на България". След това, но в рамките на 2019 г., документите да бъдат връчени на НС, което да приеме Национална стратегия за развитие на България.