Ако сега имаше референдум като при Стамболийски? 03.11 | 09:34

България имат опит с референдумите. Още преди 90 години у нас се провежда първото национално допитване, последвано от множество други национални и местни допитвания. Ретроспекцията обаче показва, че властта се е допитвала до народа предимно по политически въпроси, а не по експертно-енергийни, какъвто е въпросът за АЕЦ "Белене".

През 1922 г. по време на управлението на Александър Стамболийски се провежда първият национален референдум, който е за обявяване на виновни правителствата на Гешов, Данев и Малинов за обявени войни и последвалите ги национални катастрофи. Резултатът е много интересен – 70% от гласувалите обявяват тези три кабинета за виновни, а 25% за невинни.

Даниел Пейчев от Българската асоциация по изборни системи припомни, че наистина министър-председателите на тези правителства са прекарали шест месеца в затвора.

"Ако през 2009 или 2010 година беше направен един референдум за обявяване на всички правителства от 1991 година до 2009 година за водене на България към национална катастрофа, какъв щеше да бъде резултатът. Любопитно е да се помисли", коментира Пейчев по време на първата Националната конференция по изборни системи, която се провежда с медийното партньорство на iNews.

Всеизвестен е вторият национален референдум от 1946 г., който е за обявяването на България за народна република. И до ден-днешен има съмнения в неговата легитимност. На това допитване гражданите придобиват по-широки електорални права.

До 1946 г. у нас е било позволено да гласуват само хората, които си плащат данъците, работят, имат собственост или могат да докажат, че ще наследят някаква собственост, а през по-голямата част от периода е позволено да гласуват само на мъжете. Българските жени получават право на глас в края на 1930-те години, при това не всички, само тези, които са омъжени или са вдовици. Въпросът буквално пита народа дали е "за" или "против" "приемането на Закон за премахване на монархията и провъзгласяване  на България за народна република". 93% гласуват "за", при това трябва да се отбележи, че това е година на съветска окупация. 

Следващото национално допитване е през 1971 година. Този референдум определя комунистическата партия като водеща в управлението. След провеждането му се създава чл. 1 на Конституцията. Любопитен факт е, че няколко години по-късно Съветският съюз заимства този метод и прибавя същата разпоредба в своята конституция. 

В периода от 1897 година до 1928 година в България се провеждат множество местни референдуми. По това време се отнасят до въпроси за строежа на училища, църкви, пътища и др. въпроси, които касят населените места.