Алфа Рисърч: Българите продължават да харесват Русия 16.03 | 11:53

Българите продължават да харесват Русия, но не вярват, че тя може да бъде модел за развитие и да им предостави по-надеждни гаранции за просперитет и сигурност от членството в Европейския съюз и НАТО. Това показва изследване на агенция "Алфа рисърч", изготвено по поръчка на Европейския съвет за външна политика. Изследването е проведено в периода 23 февруари - 4 март.

Въпреки анексирането на Крим и конфликта в Украйна, емоционалната привързаност на българите към Русия остава висока. И след събитиятата от последната една година, 54% са запазили положителното си отношение към нея непроменено, а други 7% твърдят, че й симпатизират дори повече от преди анексирането на Крим.

За 40% действията на Русия в този конфликт пораждат негативно отношение. От тях само 9% заявяват, че са имали негативно отношение към Русия и преди конфликта, а останалите 30 на сто са променили позицията си заради политиката й към Украйна.

От "Алфа Рисърч" коментират, че само за една година Русия е успяла да предизвика в приятелски настроена България четири пъти повече промени в негативна посока (сред 30% от хората), отколкото в позитивна (сред 7%).

Основните социални групи, сред които Русия влошава образа си, са жителите на столицата и младите хора от 18 до 30 години, докато възрастните над 60 години остават ядрото на подкрепата за руската политика.

Макар и традиционно сдържани към участието във военни съюзи, мнозинството от българите подкрепят членството на страната ни в НАТО, показват данните от изследването. За 42% от хората участието на България в алианса е важно за сигурността и отбраната на страната, срещу 22%, които смятат, че то е вредно. Над 50 на сто от запитаните изразяват мнение, че България трябва да изпълнява всичките си задължения като лоялен член на алианса, а 14% заявяват, че не трябва да ги изпълнява и е по-добре да напусне НАТО.

На фона на подкрепата за членството на България в ЕС и НАТО българската външна политика по повод на конфликта в Украйна се оценява преобладаващо положително. Три четвърти (74%) смятат, че България води умерена и балансирана политика. Мнозинството от сънародниците ни, обаче не подкрепят налагането на нови санкции срещу Русия.

Предвид дългогодишните разностранни, включително икономически връзки между България и Русия, мнозинството от сънародниците ни обаче не подкрепят налагането на нови санкции срещу Русия (61%), срещу (39%) подкрепящи. Значението на търговския ни и туристически обмен с Русия, или просто симпатиите на част от хората към нея, не поставят под съмнение европейския и евроатлантически избор на страната за огромното мнозинство от българските граждани.

На хипотетичен референдум за външно-политическото бъдеще на страната 63% биха гласували "ЗА" запазване ориентацията към ЕС и НАТО срещу 33% - "ЗА" преориентация към Русия и евразийския съюз около нея. Нагласите остават практически без промяна в сравнение с април миналата година.

Проевропейската ориентация и подкрепа за политиката на ЕС преобладава във всички образователни и възрастови групи. Единствените, сред които желанието за външно-политически съюз около Русия доминира , са симпатизантите на БСП, АБВ и Атака. И в трите електората по около 35%-38% са за участие в ЕС срещу 59%-62% за съюз с Русия. За една година промяна в мнението и числеността на тези групи не е настъпила.

Новото е в радикализацията на т.нар. "крайни политическите русофили" (около 6%-8%), които безпрекословно подкрепят политиката на Русия, до степен, че са склонни да й отдадат приоритет пред националните интереси. Силните фигури и лидери, които биха могли да повлияят за позитивния изход от конфликта "Украйна – Русия" се виждат в лицето на руския президент Владимир Путин (51%), германския канцлер Ангела Меркел (31%), президента на САЩ Барак Обама (25%).

Прави впечатление, че ЕС и неговите лидери се разглеждат като отсъстващи от решаването на конфликта – между 2% и 4% посочват президента на ЕС Доналд Туск, председателя на ЕК – Жан-Клод Юнкер, или върховния представител на ЕС по външна политика Федерика Могерини като способни да повлияят за благоприятен изход от кризата.

Географското местоположение на България, военните конфликти недалеч от северните и южни граници, както и терористичните атаки в различни райони на света през последните месеци, допълнително изострят общественото внимание към този проблем . 75% от хората смятат, че действията на Ислямска държава и други терористични групи представляват по-голяма заплаха за мира, отколкото конфликта "Русия – Украйна". Което е още едно основание да настояват за участие на България в съюзи и организации, които са способни да гарантират националната й сигурност.