Антикорупционните агенции и ЦИК с ниски резултати в битката с корупцията 12.07 | 18:16

Създали сме институции за борба с корупцията, които разполагат със сериозен капацитет, но тяхната роля не е с толкова забележим успех. Това заяви доц. Даниел Смилов при представянето на анализ на Националната система за почтеност в България.

Той подчерта, че все още сме много далеч от практиките, към който се стремим.

От изследването на асоциация "Прозрачност без граници" става ясно, че като цяло българските институции получават по-високи оценки в борбата с корупцията по отношение на капацитета и управлението и по-ниски по отношение на ролята им.

Необходимо е предприемането на по-активна дейност за използване на ресурсите с цел постигане на резултати в борбата с корупцията, подчерта Смилов.

С най-високи резултати сред институциите се отличават Сметната палата и омбуцманът. Изпълнителната власт и публичният сектор се нареждат в средата на класацията, а с най-ниски резултати са антикорупционните агенции и изборната администрация.

Има доста работа, която трябва да се свърши по отношение на изборната администрация, а и последните избори показаха, че там нещата не са никак добри, коментира Даниел Смилов.

80% от анкетираните в изследването смятат, че няма напредък в борбата с корупцията, допълни още той.

Основният проблем, очертан от изследването, е наличието на системно разминаване между оценката на правната рамка в областта на противодействие на корупцията и действителното й практическо изпълнение от отделните институции.

Изследването на "Прозрачност без граници" акцентира върху функционирането на три сектора от националната система за почтеност. Това са съдебната власт, правоприлагащите институции и антикорупционните агенции.

Относно съдебната система анализът показва, че в българското общество липсва усещането за реформа в съдебната система, въпреки че едва ли има по-често реформиран сектор.

От правна гледна точка този сектор разполага с много високо ниво на независимост и автономия. От друга страна обаче са налице редица скандали, разкриващи външни въздействия върху вземането на решения от магистратите. Най-голямата слабост на съдебната система е в постигането на действителни резултати в противодействието на корупцията.

Въз основа на анализа от "Прозрачност без граници" са формулирали няколко препоръки. Първата от тях е да има прозрачност при номинирането и назначаването на магистрати, както и осигуряване на повече прозрачност при дисциплинарните практики на Висшия съдебен съвет. Необходимо е по-добро управление на ресурсите в системата, така че да се елиминира проблема с прекомерната натовареност на някои съдилища и прокуратури.

Необходимо е да се разработи методология за цялостно разследване и взаимодействие с други институции по сложни финансови, икономически и корупционни престъпления, свързани с организираната престъпност.

Относно правоприлагащите органи от асоциацията препоръчват задълбочаване на сътрудничеството и развитие на координацията между Прокуратурата и Министерство на вътрешните работи. Необходима е и прозрачност в политиката при използването на СРС-та от органите на МВР, както и при осъществяването на по-ефективен контрол върху този процес. Нужно е да бъдат използвани и по-ефективно публичните ресурси в МВР, така че да се елиминират проблемите на недостатъчното финансиране на конкретни дейности.

От извършените анализи за работата на антикорупционните агенции от асоциацията препоръчват да се създаде единна система, обединяваща усилията на всички специфични институции имащи, отношение към борбата с корупцията в т.ч БОРКОР, ДАНС, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Комисията за противодействие и установяване на конфликт на интереси.

Необходимо е да се развие и капацитетът на специализираните институции, чиято дейност има връзка с противодействие на корупцията, както в рамките на собствената им компетентност, така и при взаимодействието им с други институции.

Функциите на ДАНС по отношение на корупцията по високите етажи на властта следва да бъдат сведени до събиране и предоставяне на информация на компетентните органи, специализирани в превенцията, разследването и противодействието й, препоръчват от "Прозрачност без граници".